Категория : Земеделие и почви

Климатичните условия в най-голяма степен определят потенциала за развитие на даден вид земеделие. Почвата е основен източник на храни и средство за производството им. Климатичните промени водят от една страна до резки промени в агроклиматологичните условия, т.е. върху потенциала за отглеждане на култури, а от друга изменят почвеното плодородие и свойствата на почвите. В тази секция се анализира връзката между климата, земеделието и почвените ресурси.

Лукс или необходимост е градското земеделие в 21 век?

Градското земеделие е концепция, която създава заетост, укрепва социалните връзки, изгражда устойчивост и адаптивност към изменението на климата и подобрява биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне обратно в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са много и разнообразни – от вертикални и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.

Климатичните промени могат да провокират интерес към отглеждането на смокини у нас

Страната ни е северна граница за разпространение и отглеждане на смокинята (Ficus carica L.) Култивирането на вида е застъпено по масово в три основни района – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област. В последните десетилетия, с повишаване на температурния потенциал и сухите периоди през лятото, смокинята предизвиква интерес и е търсен овощен вид за отглеждане най-вече в личното стопанство в различни части на България. През новия климатичен период (1991 – 2020 г.) средната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1°C, като за времето на активна вегетация април – октомври това нарастване е още по-значимо. Констатирано е затопляне на зимите и положителен тренд при най-ниските им стойности. По отношение на валежите, експертите забелязват изравняване по сезони, а в много от районите на Южна и Югоизточна България – повишаване на количества извън вегетационния сезон. Смекчаването на характера на зимите намалява значително рисковете от зимни повреди, а по-слънчевото и продължително лято благоприятства процесите на зреене на плодовете. Новите условия са с нарастваща благоприятност и предполагат по-широко отглеждане на смокинята в страната. Въпреки че няма висока транспортабилност, тя има универсална употреба и ценни биологични и стопански качества. Плодовете се консумират в свежо състояние и след сушене. Поради ограничения брой болести и вредители може да се отглежда и по биологичен метод, без химически средства.

Каква е ролята на биовъглена за постигане на целите за устойчиво развитие

Според скорошни доклади на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) при сегашните темпове на затопляне се очаква Земята да задмине безопасната граница от затопляне с 1,5°C около 2040 г. В XXI век се нуждаем от решения, които да се борят едновременно с климатичните предизвикателства, деградацията на почвите, енергийната криза и да допринесат за доброто управление на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс. Едно такова решение е използването на биовъглен: то би могло да спомогне за опазването на хранителната и енергийната сигурност, както и за смекчаване на климатичната криза. Биовъгленът е едновременно древна практика и нова технология, чието производство тепърва се разглежда в индустриален мащаб. Наскоро той беше идентифициран като една от само шестте технологии, които имат отрицателни емисии, признати от IPCC.

Защо е важно да опазим застрашените диви роднини на културните растения?

Дивите растения, които са предци на много от познатите ни културни видове притежават важни характеристики, които могат да се окажат решаващи за запазване на хранителната ни сигурност във времена на бързо променящ се климат и нарастващо световно население. Отглеждането на хранителни култури, използвайки характеристики на техните диви роднини чрез селектиран подбор, може да помогне на нашите култури да станат по-устойчиви на вредители, болести и на климатичните промени. Но много от „дивите роднини“ са застрашени в естествените си местообитания и имат спешна нужда от опазване.

Застрашени ли са зърнените култури в Европа от нови гъбични токсини в резултат на климатичните промени?

Микроскопичните гъбички, известни още като плесени, образуват голям набор от токсини, наречени микотоксини. Гъбичките и техните токсини са широко разпространени в природата и замърсяват хранителните продукти, основно зърнените култури. Попадайки в организма на хората и животните, те предизвикват тежки заболявания и са сериозен проблем за общественото здраве. Сред най-опасните микотоксини се откроява групата на афлатоксините. За тяхното образуване са необходими високи температури, поради което те се срещат предимно в страните с тропически и субтропически климат. В резултат на глобалното затопляне средните годишни температури в Европа се увеличават с всяка измината година и условията на стария континент стават много подходящи за образуването на опасните афлатоксини в зърнени култури и други хранителни продукти. Ако затоплянето продължи с тези темпове, афлатоксините ще се превърнат в сериозен проблем за здравето на хората и селскостопанските животни.

Екстремалните метеорологични явления увеличават уязвимостта на земеделските култури

Още от най-дълбока древност, много преди инструменталното измерване на температурата, хората са отбелязвали и записвали важни моменти от развитието на природата и растенията – като цъфтежа на вишните, узряването и прибирането на лозята, стопяването на снежната покривка, оцветяването на листата. Данните оформят календар на природата на дадено място, който поради цикличния характер на времето, носи ценна информация. Този календар има и съществено практическо значение за основните земеделски дейности, за развитието на пчеларството и е свързан и с определени културни прояви. Тази публикация отваря прозореца към науката фенология и историята на организираните фенологични наблюдения, връзките между температурата и фазовото развитие на растенията и търси отговор на въпроса дали в резултат на климатичните изменения се променят сезоните и вегетационният период на растенията.

Как климатичните промени влияят на сектор земеделие?

Растителните организми са фенологични индикатори на времето и климата и често се използват като безинструментално средство за неговия анализ. Реакциите на земеделските култури, техните растеж и развитие са пряк резултат от условията на околната среда. Слънчевата радиация, температурата на въздуха и валежите са основните фактори, които определят продуктивността им. В търсене на връзката околна среда – растение е възникнала науката земеделска метеорология. В този доклад са систематизирани някои основни предизвикателства пред земеделието и основни мерки за адаптация на сектора към съвременните климатични условия.

Диазотният оксид – парниковият газ, за който никой не говори

Диазотният оксид е по-познат като райски газ, използван в медицината при анестезия, но увеличаването на антропогенните емисии на N2O в атмосферата не се дължи на зъболекарите, а предимно на азотните торове, използвани в селското стопанство. Естествените емисии пък са резултат от дейността на микроорганизмите в почвите и океаните, както и от топенето на пермафроста в арктически условия. У нас и в световен мащаб обаче се прилагат и разработват множество методи и добри управленски практики за справяне с N2O, които същевременно допринасят за плодородието на почвите и адаптиране към последиците от измененията в климата.

Торфищата като източник на парникови газове и уловители на въглерод

Торфищата се явяват последната фаза от деградацията на блатата, през която те се запълват почти изцяло с растителни останки и мъхове. Специфичните ниско- и безкислородни условия възпрепятстват процесите на разлагане и водят до натрупване на голямо количество органичен материал, богат на въглерод и азот – т.нар. торф. При осушаването или запалването на торфа в атмосферата се отделят големи количества газове (CO2, CO, CH4, NО2), които засилват парниковия ефект. Поради това опазването на торфищата няма само екологична значимост, а може да се разглежда като мярка за намаляването на ефектите от климатичните промени.

Пермафростът като източник и уловител на парникови газове

Полярните и субполярни пространства са сред най-уязвимите територии в условията на климатични промени. Причината е, че в резултат от затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси. Това води и до рязко съкращаване на териториите с вечна замръзналост (т.нар. пермафрост) и успоредно с това до освобождаване на парникови газове (метан, въглероден диоксид и азотен диоксид) от почвите и подпочвените ледове, което ускорява затоплянето на климата. Затова изучаването на пермафроста има важно значение за прогнозирането и моделирането на климатичните промени.

  • 1
  • 2