Категория : Земеделие и почви

Климатичните условия в най-голяма степен определят потенциала за развитие на даден вид земеделие. Почвата е основен източник на храни и средство за производството им. Климатичните промени водят от една страна до резки промени в агроклиматологичните условия, т.е. върху потенциала за отглеждане на култури, а от друга изменят почвеното плодородие и свойствата на почвите. В тази секция се анализира връзката между климата, земеделието и почвените ресурси.

Как климатичните промени влияят на сектор земеделие?

Растителните организми са фенологични индикатори на времето и климата и често се използват като безинструментално средство за неговия анализ. Реакциите на земеделските култури, техните растеж и развитие са пряк резултат от условията на околната среда. Слънчевата радиация, температурата на въздуха и валежите са основните фактори, които определят продуктивността им. В търсене на връзката околна среда – растение е възникнала науката земеделска метеорология. В този доклад са систематизирани някои основни предизвикателства пред земеделието и основни мерки за адаптация на сектора към съвременните климатични условия.

Диазотният оксид – парниковият газ, за който никой не говори

Диазотният оксид е по-познат като райски газ, използван в медицината при анестезия, но увеличаването на антропогенните емисии на N2O в атмосферата не се дължи на зъболекарите, а предимно на азотните торове, използвани в селското стопанство. Естествените емисии пък са резултат от дейността на микроорганизмите в почвите и океаните, както и от топенето на пермафроста в арктически условия. У нас и в световен мащаб обаче се прилагат и разработват множество методи и добри управленски практики за справяне с N2O, които същевременно допринасят за плодородието на почвите и адаптиране към последиците от измененията в климата.

Торфищата като източник на парникови газове и уловители на въглерод

Торфищата се явяват последната фаза от деградацията на блатата, през която те се запълват почти изцяло с растителни останки и мъхове. Специфичните ниско- и безкислородни условия възпрепятстват процесите на разлагане и водят до натрупване на голямо количество органичен материал, богат на въглерод и азот – т.нар. торф. При осушаването или запалването на торфа в атмосферата се отделят големи количества газове (CO2, CO, CH4, NО2), които засилват парниковия ефект. Поради това опазването на торфищата няма само екологична значимост, а може да се разглежда като мярка за намаляването на ефектите от климатичните промени.

Пермафростът като източник и уловител на парникови газове

Полярните и субполярни пространства са сред най-уязвимите територии в условията на климатични промени. Причината е, че в резултат от затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси. Това води и до рязко съкращаване на териториите с вечна замръзналост (т.нар. пермафрост) и успоредно с това до освобождаване на парникови газове (метан, въглероден диоксид и азотен диоксид) от почвите и подпочвените ледове, което ускорява затоплянето на климата. Затова изучаването на пермафроста има важно значение за прогнозирането и моделирането на климатичните промени.

Климатичните промени и шоколадът

Най-добри условия за отглеждане на какаови насаждения има в някои региони с постоянна температура и висока влажност, разположени до 20 градуса от двете страни на екватора. Климатичните промени до 2050 година ще повишат температурите и ще променят режима и количеството на валежите. Това ще намали чувствително площите подходящи за отглеждане на какаови растения, като очакванията са за намаление на добивите и повишаване на цената на какаото.

Почвите като уловители и източници на въглерод

Освен източник на хранителни вещества и среда за развитие на растенията, почвите са едновременно уловител и източник на големи количества въглерод.

Съвременни и бъдещи агроклиматични условия в България

Променящите се климатични условия и предизвикателствата пред българските фермери