Категория : Политика

Климатичните промени влияят не само на околната среда, на икономиката и обществото ни, но и увеличават натиска върху политическите системи на отделните страни. Темите, които ще разглеждаме тук, са свързани с новите зелени политики по света, но и с това как се променят различните регулаторните рамки, как националните и международни политически системи се опитват да реагират на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и опазване на природните ресурси.

Какво бе договорено по време на COP26?

Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26, приключи със споразумение между участващите държави. Участниците в Глазгоуския климатичен пакт се договориха за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C, като страните се задължиха да намалят добива на енергия от въглища, богатите страни бяха призовани да увеличат финансовата подкрепа за развиващите се страни и др. При изпълнение на новопоставените ангажименти светът ще се доближи до ограничаването на глобалното затопляне до безопасно равнище, но мерките все още няма да бъдат достатъчни.

Грийнуошинг: икономически, политически и социални измерения

Задълбочаването на климатичните промени и предпочитанията на потребителите в полза на екопродукти са предпоставка за все по-активното прилагане на зелен маркетинг от страна на компаниите. Изграждането на зелен имидж обаче се превръща в доходоносна стратегия, пред която реалните екологични действия отстъпват. Това води до измамно използване на зеления маркетинг, с цел подвеждане на потребителите, че продуктите, целите и политиките на организацията са екологични. Явлението се определя с термина „грийнуошинг“, а негови проявления се срещат не само на корпоративно и икономическо ниво, но и на политическо и социално. По-доброто познаване на неговите характеристики и механизми на действие би увеличило вероятността за преодоляване на негативните му ефекти.

Кои са най-важните решения, взети по време на първата седмица на COP26?

През първата седмица на COP26 бяха направени множество обещания и се подписаха нови споразумения, сред които такива за прекратяване на обезлесяването, намаляване на емисиите на метан, спиране на използването на въглища и др. В българската позиция липсваше конкретика за амбициите на България. Ако всички тези обещания се превърнат в действия от страните по света, тогава има потенциал да се доближим до изпълнение на целта от Парижкото споразумение.

Какво да очакваме от Конференцията на ООН по измененията на климата в Глазгоу?

След двегодишна пауза отново е време за Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26. Конференцията започва на 31 октомври и продължава до 12 ноември 2021 г. в Обединеното Кралство. Мнозина я смятат за най-важната досега, защото на нея ще разберем дали има напредък за усилията за ограничаване на глобалното затопляне или ще чуем поредните празни обещания.

Ролята на плановете за енергийна ефективност и техният принос в политиките по ограничаване на климатичните промени

За целите на статията е изготвено специално проучване, което предоставя актуална и изчерпателна информация за състоянието на плановете за енергийна ефективност на българските общини, задължение, което те изпълняват съгласно Закона за енергийна ефективност. Изследването проследява наличието на основни елементи на общинските плановете като: наличие на редовен план за ЕЕ, за какъв времеви период се изпълнява, дали са набелязани количествени цели, които планът търси да постигне в края на периода си, налична ли е финансова рамка за определените дейности и чрез каква методика е изготвен планът. Резултатите от анализа дават основание да се смята, че има сериозен потенциал в разгръщането на енергийните планове като инструменти от ключово значение за развитието на общините.

Въглеродният данък като мярка за справяне с климатичните промени

Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия дял емисии на парникови газове. Глобален данък върху СО2, както и данък върху други емисии, пропорционално еквивалентни на СО2, биха могли да имат решаващо значение за намаляване на парниковите емисии. Въглеродният данък представлява облагане на въглеродните емисии, необходими за производството на стоки и услуги. Подобна мярка би довела до нарастване на цената на въпросните стоки и услуги, което би ги направило по-малко предпочитан избор. От своя страна, това би довело до редуциране на въглеродните емисии. Същевременно въглеродният данък търпи критика и често среща съпротива. В зависимост от начина на приложение, данъкът може да засяга различни актьори и интереси – на глобално, международно, национално и индивидуално ниво. Въпреки многоаспектните предизвикателства, редица страни, както и Европейският съюз, променят своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна икономика. Основна роля в подобни усилия се пада именно на въвеждането на въглероден данък.

Адаптиране на финансовия сектор към последиците от климатичните промени

Последиците от климатичните промени водят до преоценка на някои финансови подходи. Оценката на риска, свързан с климата, се отнася до потенциалната финансова чувствителност спрямо климатичните рискове и възможности. Въпросът за подобна оценка придобива водещо значение в някои международни инициативи. Групата на двайсетте (Г20) сформира работна група, чиято цел е да помогне на компаниите да вземат информирани решения за своите дългосрочни стратегии и преразпределение на капитала. Допълнителна цел на работната група е да покаже силата на доброволното ангажиране на частния сектор с въпроса за климатичните промени и как този процес може да допълва регулациите от публичния сектор.

Зелената сделка и усилията на ЕС за декарбонизация на икономиката през последните десетилетия

„Европейската зелена сделка“ е резултат от дългогодишни усилия в разработването и приложението на политики за устойчива трансформация към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот за гражданите на ЕС през последните три десетилетия. Реализирането ѝ ще доведе до коренно преобразуване не само на всички икономически сектори, но и на ежедневието на хората. Усилията, целящи предотвратяването на промените в климата на ЕС, стават все по-амбициозни, а с тях се зараждат и нови предизвикателства. Последователното и прецизно планиране е надежден инструмент по пътя към осъществяването на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.

Енергийното планиране е първата стъпка в борбата с климатичните промени

Ограничаването на вредните въздействия от парниковите газове върху климатичните промени изисква надеждно прогнозиране и планиране на наличните геоенергийни ресурси. Управлението на енергийните системи и тяхната организация на локално равнище имат пряко отношение за подобряване състоянието на природната среда, социалните и икономически елементи на местните общности. За постигането на устойчиви резултати все по-голямо значение придобива местното устойчиво енергийно планиране.

Международни политически стратегии за справяне с климатичните промени: еволюция на Протокола от Киото

Въпреки редица политически, социални и икономически предизвикателства, през последния четвърт век се правят политически усилия в насока формулиране на работещи международни стратегии за справяне с климатичните промени. Като такава стратегия може да се разглежда и Протоколът от Киото. След като ключови страни по протокола не спазват своите ангажименти, се стига до формулирането на Парижкото споразумение относно изменението в климата. Негова цел е ефективно да замени Протокола от Киото. Парижкото споразумение се стреми да разпределя открито и справедливо ангажиментите между развити и развиващи се страни, а България – като страна-членка на Европейския съюз, трябва да допринася за постигането на общите цели, заявени от съюза.

  • 1
  • 2