Климатичните промени влияят не само на околната среда, на икономиката и обществото ни, но и увеличават натиска върху политическите системи на отделните страни. Темите, които ще разглеждаме тук, са свързани с новите зелени политики по света, но и с това как се променят различните регулаторните рамки, как националните и международни политически системи се опитват да реагират на предизвикателствата, свързани с изменението на климата и опазване на природните ресурси.
Категория : Политика
Какво е приложението на геотермалната и слънчевата енергия в сградите с нулеви емисии?
От 1 януари 2028 г. всички нови сгради, притежавани от публични органи, трябва да са с нулеви емисии. От 1 януари 2030 г. изискването ще важи и за всички останали новопостроени сгради. Това са част от правилата на Директивата на ЕС относно енергийните характеристики на сградите от 2024 г. Съществуват различни варианти за постигане на тези цели, като една от най-добрите възможности е тази за максимално оползотворяване на слънчевата енергия и въвеждане на ефективни термопомпи в сгради, проектирани като високо енергийно-ефективни.
Има ли място темата за климата и енергетиката в изборите “2 в 1”?
Европейските избори ще имат ключово значение, като ще определят правилата и дневния ред на цяло едно поколение. Темата за климата и енергетиката е една от основните линии в окото на предизборна кампания. Зелената сделка и различното разбиране за живота, климата, енергетиката и бъдещето остават на дневен ред, но по всяка вероятност темпът на прилагането им ще бъде различен, особено в държавите от Източна Европа. Зелените партии вече не са единствените, които отстояват екологични и климатични приоритети. От друга страна, в цяла Европа се наблюдава възход на крайнодесните популисти, който се очаква да бъде затвърден, като в резултат в ЕП може да се появи популистка дясна коалиция с мнозинство за първи път, което вероятно ще се противопостави на амбициозните действия на ЕС за справяне с изменението на климата. Най-големите политически последици от изборите за Европейски парламент през 2024 г. вероятно ще се отнасят до екологичната политика. “Европа на две скорости” – концепцията за различни нива на интеграция между държавите членки на ЕС, изглежда все по-възможен сценарий. За България залогът е 2 в 1 – европейски и парламентарни избори на 9-ти юни, но темите за климата и енергетиката липсват като приоритетни сред българските избиратели.
Какво трябва да се заложи в актуализирания План за енергетика и климат, за да бъдат намалени енергийните разходи?
През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания план за енергетика и климат. Работата по подобряването му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни. По този начин ще може да се отключи потенциала на енергийната ефективност и да се гарантират по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, в това число и сред уязвимите домакинства. Част от предложенията на експерти в областта включват определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, които да са насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства. Необходимо е и да се стимулират инвестициите на гражданите във възобновяеми енергийни източници, успоредно с процеса на обновяване на сградите.
Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате
Във финалния ден на конференцията за климатичните промени беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Сред успехите на конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд “Загуби и щети”, който трябва да компенсира бедните засегнати страни. От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C.
Какво да очакваме от COP28 или преговори за климата в петролна държава
COP28 вероятно ще бъде най-посещаваната конференция по измененията на климата досега. Очаква се да бъдат обсъдени много въпроси, с цел най-накрая да се подсигури ограничаването на глобалното затопляне до не повече от 1,5°C. През изминалите месеци се състояха различни събития на ООН, които определиха темите за конференцията, но има опасения, че войните в Газа и Украйна биха подкопали усилията, а освен това COP28 ще се състои в петролна държава с авторитарен режим. За първи път тази година България ще участва със свой павилион на конференцията, с надеждата да получи домакинството на COP29 догодина. Всичко това идва в момент, в който глобалната температура и концентрация на парникови газове са на рекордно равнище, а реалистичният времеви хоризонт за изпълнение на Парижкото споразумение е почти приключил.
Как ефективното приложение на първата нискоемисионна зона за автомобили в България ще подобри въздуха в София?
През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.
Идентичността като фактор при формирането и изпълнението на климатични политики
Дълго време преобладаващото допускане в политическите науки е, че концепции като идентичност, емоции, чувства, ценности следва да се приемат за ефимерни и са единствено ефект (а не причина) на наблюдаеми и измерими факти от социалния и политически живот. Подобно допускане носи риска от несъответстващ на реалните проблеми невалиден анализ на определени процеси в международните отношения. Така, през последните 20 години все повече автори отчитат значението на идентичността в своите анализи, като тази тенденция се пренася и в анализа на климатичните политики. Някои автори предлагат разделението на два типа идентичност – космополити и ориентирани към общността, а целта на подобни концепции е да внесат по-добро разбиране на обществените настроения по климатични политики като Зелената сделка. В светлината на протестите на енергетици и миньори в България, статията прилага концепцията за идентичността и дава препоръки за формиране на по-ефективни политически стратегии – както на държавно, така и на международно ниво. Тук спадат: регулярно проучване на общественото мнение и мнението на конкретни групи; целенасочени и последователни информационни кампании към групи, които споделят различни разбирания за национален интерес; активна комуникация между управляващи и общество, с цел сближаване на разбиранията за споделена идентичност; предоставяне на данни на изследователите, с цел проучване нагласите към политиката в областта на климата и енергетиката.
Начини за постигане на енергийна ефективност в новото европейско законодателство
Има два регламентирани подхода за насърчаване и увеличаване на енергийната ефективност – схема за индивидуални задължения на енергийни предприятия, които трябва да постигат енергийни спестявания при клиентите си; и алтернативни мерки. Почти всички държави в ЕС се опитват да намерят баланс между двата подхода, който да работи без непропорционална икономическа и социална тежест. В България от 2017 г. насам основната тежест беше поставена върху първия начин, но не беше постигнат практически резултат. Алтернативните мерки означават всякакви други възможни политически, финансови, икономически, нормативни и социални инструменти, които могат да стимулират и увеличат енергийната ефективност.
Възможен ли е справедлив преход в завладяната енергетика на България?
Следващите години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на справедлив преход в България, който да осигури преминаването към нисковъглеродна икономика, високотехнологични решения и към демократизация на енергийната система. Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е безспорно най-голямото предизвикателство пред осъществяването му, тъй като формират голям дял от общото производство на електроенергия. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, поетапното затваряне на въглищните ТЕЦ може да се случи без рискове за сигурността на електроенергийните доставки и ще понижи цената на електроенергията с поне 25% до 2030 г. За да отговори ефективно на предизвикателствата пред въглищните региони, България трябва да възприеме по-всеобхватен подход, основан на активното включване на гражданите в процеса, анализ на данни и системни политики в редица сфери.
Геотермалната енергия е ценна възможност в прехода към енергийна независимост, която България не използва
Геотермалната енергия е местен ресурс, който има потенциала да осигури базова електрическа и топлинна / охладителна енергия при ефективни оперативни разходи. Тя представлява възобновяем ресурс, който може да бъде експлоатиран с нулеви парникови емисии. Тези основни характеристики поставят геотермалната енергия в центъра на съвременната визия на Европейския съюз за чиста икономика. Както и при останалите системи за производство на енергия от възобновяеми източници, експлоатацията на геотермална енергия трябваше да достигне определено технологично ниво в годините, за да се осигури икономическа и енергийна ефективност на производството. Този прогрес компенсира рисковете и разходите за проучване и развитие на проектите. Въпреки това, при геотермалната енергия винаги съществува геоложки риск – инвестициите в проучвания невинаги имат за резултат работещ проект. Затова въвеждането ѝ в енергийния микс на държавите и ежедневието на хората се нуждае от специфична нормативна рамка и подкрепа. Инвеститорите винаги биха се доверили на ясна управленска воля, конкретен план за действие и определени законови гаранции.
