Категория : Общество

Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.

Промените в климата и микробиологичните хранителни опасности

Храната може да служи като среда за растежа на бактериите, ако не се обработва, приготвя или съхранява правилно. Една от причините е промяна в климатичните фактори, като температура, влажност, валежи и интензивност на екстремното време. Съобщава се, че средната глобална температура се е увеличила с 0,8°C и може да се повиши с 2 до 5°C в края на века. Тези климатични промени ще доведат до изменение в сезонните и географски прояви на микроорганизмите в храната. Това може да увеличи честотата на заболявания, пренасяни с храната, особено стомашно-чревни заболявания. Обичайните патогени, пренасяни с храната, като салмонела, ешерихия коли и кампилобактер, които процъфтяват в топли и влажни условия, драстично увеличават популацията си в храната, което води до появата на заболявания. Тъй като жизнеспособността и предаването на тези патогени в околната среда са повлияни от промените в климатичните фактори, много от болестите се появяват през лятото, по-ранна пролет и по-топли зими.

Може ли Зелената сделка да спаси градовете?

В началото на тази година можеше да се погледне към местните зелени политики като визия за това как ще се развие модерният град в Европа – красив, чист, мирен. От началото на войната в Украйна обаче доминира въпросът – закъсня ли Европа със Зелената сделка, или пренебрегна грубо някои очевидни глобални фактори. В настоящата статия погледът е към Зелената сделка като неизбежното бъдеще, което щеше да е хубаво да се е случило по-бързо. Ролята на градовете и общините за бързото достигане на енергийните и климатични цели е все още ключово. Силната местна инициатива има важен принос за енергийната независимост в ЕС.

Има ли връзка между промените на климата и пандемията и в какво се изразява тя?

Много автори свързват затоплянето на климата с разширеното разпространение на инфекциозните и паразитни заболявания. Проучванията сочат, че промените в климата са допринесли и за пандемията от новия коронавирус SARS-CoV-2, който вече втора година блокира живота в целия свят. Повишението на температурите, на количеството слънчева светлина и въглероден диоксид в атмосферата са променили състава на растителността и свързаното с нея естествено местообитание на животните в много региони по света. Мащабно екологично проучване в Южен Китай, Лаос и Мианмар разкрива значителни промени във вида на растителността през последния век, което всъщност е създало благоприятна среда за живот на прилепите там и е способствало за приближаването им към хората. Избухването на пандемията от COVID-19 се отрази и на емисиите на парникови газове в световен мащаб и донякъде забави темповете на глобалното затопляне. Отражението му върху хода на средната глобална температура към 2050 г. обаче се очаква да бъде незначително. Не на последно място, климатичните условия имат значение и при предаването на вируса и са един от факторите, обуславящи хода на пандемията.

Как етичните последици от промените в климата и недостигът на ресурси оказват влияние върху правата на жените?

Климатичните промени са неизменно свързани с липсата на питейна вода и вода за домакински и селскостопански нужди. Поради факта, че често най-обременени биват жени и млади момичета, много експерти наблягат на въпроса за така наречената климатична справедливост и етичните последици от промените в климата. Какво е отражението на климатичните промени в различни аспекти от живота в България във времена, когато случаите на домашно насилие нарастват?

От секюритизация към етика на грижата: климатичното време на жените

Проблем на сигурността ли са климатичните промени? Статията проследява как, ако следваме наложената линия, че климатът е проблем на сигурността, то това е сигурност, различна от “секюритизацията” като силов подход, а сигурност, основана на етика на грижата, в смисъла на “свобода от тревога”. Мотивира се и се предлага потребността от мобилизиране на феминистка “научност” и се описва начинът, по който тези перспективи изискват спешно да променим радикално разбирането ни за света.

Kлиматичните промени и здравето на жените

Постигане на равенство между половете и борба с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, приети от ООН за периода 2016 – 2030 г. На пръв поглед различни, те всъщност тясно се преплитат, защото изменението на климата задълбочава съществуващото от векове социално и икономическо неравенство между двата пола. Климатичните промени са и двигател на здравните неравенства. Женският пол е по-уязвим към измененията на климата заради по-крехката физиология, по-ниския среден доход, зависимото положение в обществото, специфичните активности при изпълняване на семейните задължения и т.н. В световен мащаб природните бедствия като суша, горещи вълни, наводнения и бури убиват повече жени, отколкото мъже, особено засегнати са жените в по-млада възраст. Тези последици зависят, освен от естеството на събитието, и от социалния статус – ефектите на разликата между половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в региони и държави, в които социално-икономическият статус на жените е особено нисък.

Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.

Климатичните бежанци – непознатото лице на климатичните промени

Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.

Не поглеждай нагоре: социалният механизъм на катастрофата

Статията изследва умората ни от рискове и загуба в симулакрума – сбор от симулакри, т.е. “копия, които изобразяват неща, които или никога не са имали оригинал, или вече нямат оригинал” (Голдман и Папсън, 2003) и как тя води до катастрофа. Науката, движена от капитала, ни залива със знания за рискове на всички нива, на които реагираме с отричане, за да се справим с тревожността и ужаса. Това се усилва от медиите, които влияят на субективното ни възприятие за света като измислица. Изтощени от експлоатация, загуби и тревоги, като общество сме се самоимунизирали срещу преживяването за опасност и не реагираме нито навреме, нито успешно. В инерцията си летим стремглаво към катастрофи не само като климатичната криза, но и като пандемията от COVID-19, ендемичното насилие над жени и злоупотребата с деца, бедността и засилващите се неравенства, застаряващото население. Статията е основана на анализа на серия от култови филми и използва вълнението от тях в опит за осмисляне на явленията, свързани с пренебрегването на климатичните промени.

Адаптация на ценностната призма на прага на климатична катастрофа

Натрупват се все повече доказателства, че с нарастването на измиранията на видове, се променят ключови процеси, свързани с продуктивността и устойчивостта на земните екосистеми (Hooper, 2012). Ежедневните решения, които човекът взима, повлияват негативно животоподдържащата система на планетата – започнало е масово измиране на видове. Решенията ни се базират на споделените помежду ни ценности, които ще определят дали нашата цивилизация и дори биологичен вид, ще успее да си намери място в бъдещето на планетата. От фината настройка на културно-еволюционния ни завет ще зависи кои поведенчески изяви, ще преминат отвъд катастрофалната климатична бариера и ще ни изведат от множеството ни кризи. А от това ще зависят много животи.