Климатичните промени не само влияят на обществото, но и понякога са катализатор на промените в него – важно е да знаем как промяната на климата се отразява на човешкото здраве, но и на политиките и на икономиката.
Категория : Общество
Данните никога не спят: каква е екологичната цена на Интернет?
Интернет и цифровите технологии генерират 4% от световните парникови емисии и изразходват 10% от произведената електрическа енергия.
„Цифровото замърсяване“ включва – химическо замърсяване, ерозия на биоразнообразието, изразходване на суровини и невъзобновяеми ресурси, производство на електронни отпадъци.
Негативните ефекти върху околната среда са мащабни и тревожни.
Растежът на сектора и внедряването на изкуствен интелект и свързани обекти могат да увеличат цифровото замърсяване.
Това може да затрудни усилията за справяне с екологичните и климатични предизвикателства.
Над 2 милиарда евро от бъдещия Социален фонд за климата трябва да бъдат насочени за подкрепа на уязвими групи в България
• Поне 30% процента от хората в страната ни са засегнати от енергийната бедност, което я прави сериозно предизвикателство за България.
• Дефиницията за домакинства в условия на енергийна бедност и финансови средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (за саниране на многофамилни сгради и подкрепа за домакинствата в областта на източници на възобновяема енергия), не се прилага.
• Липсва политическа воля, цялостна нормативна уредба с отговорна институция и ясно разписани правила, мерки и административен механизъм за прилагане на дефиницията за енергийна бедност.
• Политическото бездействие може да задълбочи кризата за най-уязвимите групи, защото липсва фонд за финансиране на мерки за преодоляване на енергийната бедност, както и достатъчно и разнообразни инструменти за подкрепа, вкл. данъчни облекчения, безлихвени или нисколихвени кредити и др.
Каква е връзката между затлъстяването и климатичните промени?
• Индустриализацията, урбанизацията и моторизираният транспорт допринасят за глобалното затопляне, и засилват епидемията от затлъстяване, защото стимулират нездравословното хранене и намаляват физическата активност.
• Екстремните метеорологични явления често компрометират реколтите и рязко повишават цената на храната, което води до консумация на по-евтини и нездравословни продукти.
• Увеличеното телесно тегло води до по-заседнал начин на живот, който изисква по-голямо потребление на енергия и ресурси.
• Хората със затлъстяване страдат по-често от здравословни проблеми, а това натоварва здравната система и увеличава въглеродния ѝ отпечатък.
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост
– Планът за възстановяване и устойчивост на България предвижда над 340 реформи и инвестиции.
– България изостава със сроковете, като второто искане за плащане от ЕК беше подадено с шестмесечно закъснение.
– Сред проблемните области са либерализацията на енергийния пазар, възобновяемите източници, борбата с корупцията и модернизацията на образованието.
– Данъкоплатците ще поемат финансовата тежест от неизпълнението на реформите.
Какво да очакваме от зоната с ниски емисии за битово отопление в София?
– През януари 2025 г. Столична община ще въведе първата зона с ниски емисии за битово отопление в България, но контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен.
– Зоната ще бъде разработена като всеобхватен и междусекторен инструмент, който цели да увеличи максимално положителното въздействие върху околната среда и хората, качеството на градското развитие и начините за отопление.
– Проучванията показват, че българите, които използват твърди горива, страдат от коронарна болест на сърцето с 68% повече от тези, които се отопляват по друг начин.
– При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, особено живеещите в нея, зоната има потенциала да се превърне в един от най-амбициозните инструменти за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София.
Климатичните промени и здравето са двете лица на една криза
– COP29 е втората конференция на ООН, която поставя на сцената на преговорите въпроса за здравето. Под мотото на СЗО „Здравето като аргумент за климатични действия“ форумът подчертава как екстремното време застрашава живота, поминъка и бъдещето на поколения.
– Миналата година Южна Европа беше по-засегната от свързани с горещината заболявания, горски пожари, суша, хранителна несигурност и лайшманиоза (паразитно заболяване, разпространявано чрез ухапване от заразени пясъчни мухи), а Северна Европа беше по-засегната от увеличаването на хранителните разстройства и броя на кърлежите.
– Населението на Субсахарска Африка и Южна Азия вероятно ще понесе основната тежест – там ежегодно се очаква да има над 10 млн. жертви на изменението на климата до 2050 г., а икономическата цена на въздействието върху здравето ще достигне между 8,6-20,8 трилиона щатски долара, според различните сценарии на затопляне.
– Науката постави България на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите за изминалата година.
Театралната сцена – трибуна за преодоляване на дистанцията с климатичните промени
– От миналото до днес, театърът е мощно твоческо средство за предаване на вярвания, емоции, социални теми и забавление.
– Начинът, по който публиката се свързва с театралното творчество като медийна проява на идеи, се базира на силна емоционална връзка.
– Литературни анализи по темата за значението на сценичното изкуство сочат, че то помага за изграждане на социални компетентности, толерантност, емпатия и интерперсонални комуникационни качества.
– В последно време съвременните представления се утвърждават и като ангажираща емоционално платформа за предаване на научни данни, като все повече театрални проекти насочват вниманието на публиката към климатичните промени.
COP29 постигна цел за финансиране в размер на 300 млрд. долара, но попарва надеждите на най-бедните
– Постигнато беше съгласие за увеличение на парите за мерки по климатичните промени за развиващите се страни до 300 милиарда долара на година до 2035 г., но те са значително по-малко от изискваната сума от 1,3 трилиона долара.
– Представителите на развиващите се държави и гражданския сектор определиха резултата като разочароващ и дори като предателство.
– Беше решено поставяне на начало на пазарите за въглеродни кредити.
– За трета поредна година липсва прогрес по ограничаване на затоплянето на планетата.
– За разлика от миналата година, никъде в приетите текстове не се споменава историческата цел от COP28 за „преход извън изкопаемите горива” и изобщо терминът „изкопаеми горива” не присъства никъде.
Превръща ли се COP29 в зелено прикритие за петролната индустрия?
Срещите на върха за климата се провеждат вече 29 години, но едва през последните две, благодарение на продължителния натиск от гражданското общество, присъстващите на конференцията бяха задължени да декларират кого представляват. Новите правила за регистрация разкриха много лобисти, които вероятно са присъствали на предишните срещи инкогнито и години наред са саботирали усилията на международната климатична общност. На тазгодишната конференция присъстват 1773 лобисти на компании за изкопаеми горива, най-често делегирани като представители на бизнеса. Броят им е по-голям от общия брой на делегациите от 10-те най-уязвими страни от изменението на климата. Заради това глобалният Юг, представители на ООН и гражданското общество излязоха с декларация за реформи в избора на председателство и участие в конференцията.
COP29: борба за пари за климата
В Баку, Азербайджан се провежда най-голямата годишна конференция за климатичните промени – COP29. Централна тема е актуализацията на финансирането на мерки за смекчаване и адаптация към климатичните промени за развиващите се държави – цел заложена в Парижкото споразумение. През първите 3 дена на COP29 се проведе среща на върха на световните лидери, като до този момент се постигна съгласие за правилата за въглеродните кредити. Фактът, че форумът отново е под домакинството на петролна държава с авторитарно управление, остава проблемен. За втора поредна година България има собствен павилион и участва с официална делегация от 72-ма души, водена от президента Румен Радев
