Тази рубрика е насочена към взаимовръзките между измененията на климата и развитието на някои природни процеси и явления. Промените в климата се отразяват пряко на ерозията, свлачищата, срутищата и процесите на разрушаване на скалите. Повечето от тези процеси имат разрушителен характер и причиняват значителни материални щети. От друга страна климатичните промени водят до опустиняване, засушаване и/или преовлажняване, с което предизвикват редица необратими промени в околната среда.
Категория : Природни процеси
Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени е червен код за човечеството
В Шестия оценъчен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) е направена най-мащабната оценка за състоянието на науката за промените в климата за последните 8 години. Новият доклад се отличава с по-голяма категоричност и нови научни изводи. Средната температура на повърхността на Земята през последните 50 години се променя със скорост, невиждана за последните 2000 години. Недвусмислен е фактът, че човешката дейност е затоплила климатичната система. Ако емисиите от парникови газове продължат да нарастват и в бъдеще, до края на века средната температура на повърхността на Земята ще се повиши с до 4-5°C. Измененията на климата вече оказват въздействие върху множество екстремни метеорологични явления във всеки един район на планетата. Единственият начин за избягване на най-негативните последствия е възможно най-скорошно достигане на нетни нулеви емисии.
Какви са ефектите на климатичните промени върху природата?
Климатичните промени оказват многостранно въздействие върху природата. В същото време хидроклиматичната система на Земята е много сложна, поради което въздействието на глобалните изменения на всяко място е различно. Ефектът на променящия се климат върху природата се демонстрира най-ярко от редица природни индикатори: ледници, океански лед, снежна покривка, състояние на растителността и водите.
Какви са механизмите, които създават климата на Земята и как контролират изменението му?
Климатът на Земята се променя откакто тя съществува и ще продължи да се променя непрекъснато. Но какъв ще е този климат, зависи от 5 основни неща, които са част от нашата планета – атмосферата, хидросферата, литосферата, криосферата и биосферата. Тези части формират една обща система, наречена климатична система. Всяка компонента на климатичната система има различни физични свойства и всички тези компоненти взаимодействат помежду си, предизвиквайки промяна в другите. Още от средата на миналия век хората си дават сметка, че и ние също оказваме влияние върху изменението на климата, взаимодействайки пряко или косвено с частите на климатичната система. Всичко това води до оформянето на климата на Земята такъв, какъвто е.
През последните 20 години природните бедствия нарастват близо два пъти
Природните бедствия нанасят материални щети на стойност милиони долари и са причина за хиляди жертви всяка година. През периода 2000 – 2019 г. природните бедствия са се увеличили с 43%. Най-голям брой бедствия се падат на наводненията и бурите, а най-голям ръст за последните 20 години имат екстремните температури. Климатичните изменения се посочват, като главна причина за почти двойното увеличаване на бедствията.
Няколко сценария за бъдещето – климатичните промени и какви ще бъдат ефектите от тях?
Съвременните климатични модели прогнозират продължаване на тенденциите към затопляне на климата, поне в следващите няколко десетилетия. Във връзка с това се очертават няколко много сериозни предизвикателства пред човечеството. Най-съществени от тях са повишаването на нивото на Световния океан и промените в атмосферната циркулация, които се очаква да доведат до преразпределение на влагата върху сушата. Конкретно за нашата страна прогнозите са за засушаване, което налага още отсега да се мисли за по-рационално използване на водните ресурси, както и за адаптация на земеделието към по-сухоустойчиви култури.
Снегът намалява
Снежната покривка от една страна е резултат от климатичните условия на дадено място, а от друга самата тя е фактор за формиране на климата. Климатичните промени и по-специално повишението на температурите оказват негативно влияние върху качеството и количеството на снега. В северното полукълбо масата на снега намалява, особено силно в Северна Америка и по-слабо в Евразия. Има места и като Източен Сибир, където се наблюдава увеличение на количеството сняг. В нашата страна по-съществено снегът намалява в планинските райони.
Топенето на ледения щит на остров Гренландия и колебанията на океанското ниво през този век
Гренландия е най-големият остров в света, като заема 2 175 000 км2 или 1,46% от сушата, и е разположен между Северния ледовит и Атлантическия океан. Огромният леден щит, покриващ около 80% от острова, има дебелина между 2000 и 3000 м. Ежегодно от крайбрежните ледници се откъсват айсберги, а площта на ледения щит прогресивно намалява.
В условия на глобално затопляне, възможно ли е Земята да става по-зелена?
В условията на променящ се климат, засушавания, но и по-големи валежни количества, се оказва, че зеленото покритие на Земята се увеличава. Това се случва в определени участъци, но те са достатъчно големи, че да дават отражение на цялостното земно покритие. За голяма част от това раззеленяване вина има човекът, чрез различни дейности в земеделието. По-зелена Земя обаче не означава по-малко емисии на СО2, но е глътка въздух за нашата планета.
Ефектът от затоплянето във високите планини
Високите планини са най-уязвимите територии в условията на климатични промени, тъй като в резултат на затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси, нараства опасността от наводнения и се активизират процеси като изветряне, срутища, сипеи и др. С климатичните промени са свързани изменения в растителната и почвената покривка. Изучавайки ефекта от затоплянето в планините е възможно да се направи прогноза за очакваните промени в други територии.
Без сезонен арктичен лед още преди 2050 г.
Северният ледовит океан през голяма част от годината е покрит с морски лед, който има различна дебелина и плътност. Най-голяма е площта на този лед в началото на пролетта, а най-малка в края на лятото и в началото на есента. През последните няколко години вследствие глобалното затопляне се наблюдават все по-големи площи свободни от лед в края на лятото, като последните проучвания в района допускат в близко бъдеще напълно стопяване на ледената покривка през летния сезон.
