Тази рубрика е насочена към взаимовръзките между измененията на климата и развитието на някои природни процеси и явления. Промените в климата се отразяват пряко на ерозията, свлачищата, срутищата и процесите на разрушаване на скалите. Повечето от тези процеси имат разрушителен характер и причиняват значителни материални щети. От друга страна климатичните промени водят до опустиняване, засушаване и/или преовлажняване, с което предизвикват редица необратими промени в околната среда.
Категория : Природни процеси
Могат ли обратните връзки да направят климатичните промени необратими?
Смята се, че затопляне на земната атмосфера над 2°C от прединдустриалната епоха е опасно за климата на Земята, тъй като е в състояние да го промени необратимо. Затова и международната общност полага усилия да ограничи затоплянето на климатичната система до тази точка. Причината е, че чрез системи от положителни и отрицателни обратни връзки (т. нар. climate change feedbacks) затоплянето може да бъде многократно усилено и да се стигне до неконтролируемо и необратимо повишение на температурите.
“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?
В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.
Климатичното влияние на океанските и морските течения и защо ги наричаме “двигатели на климата”?
Водите в Световния океан се намират в непрестанно движение посредством вълнението, приливите, отливите и теченията. Теченията са най-широкомащабните и най-значимите движения на морската вода. Повърхностните течения се формират под въздействието на преобладаващите ветрове в приземния атмосферен слой (обща атмосферна циркулация) и осъществяват активно преразпределяне на топлината по земната повърхност. Тези движения формират обща циркулация, която обхваща всички океани и морета. Повърхностните течения имат изключително значение за климата на крайбрежията, но тяхното влияние се простира и на стотици километри навътре в сушата. В светлината на климатичните колебания и промени, океанската циркулация играе ролята на посредник между измененията в температурния баланс на планетарно ниво и характеристиките на регионалните климати.
Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне
Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.
Идва ли студена зима и какъв може да е приносът на полярния вихър?
Тази година се очаква сурова зима с тежки арктически студове – подобна прогноза се среща във все повече новинарски емисии. Истината обаче е, че не можем да определим с точност каква ще бъде зимата: дългосрочните прогнози за времето невинаги са точни, особено тези за територията на Европа. Полярният вихър, на който се основават много от прогнозите за аномално студено време, е сложен атмосферен феномен, въз основа на който не могат да се направят категорични изводи. Измененията на климата, увеличаващото се затопляне на Арктика, в съчетание с по-бързото топене на ледовете, могат да нарушат циркулацията в стратосферата, но в момента все още не може да се определи със сигурност съдбата на полярния вихър.
Най-екстремните метеорологични явления за 2021 г.
През изминалата година светът преживя множество екстремни метеорологични явления във всички краища на света – горещи вълни, пожари, наводнения, тропически циклони, бури и застудявания. Много от тях бяха с рекордни характеристики и според водещите научни организации, те са отчасти причинени от антропогенния фактор. В статията е представен списък с 10 от най-забележителните екстремни явления от последните 12 месеца.
Промени в нивото на световния океан и тяхното значение
Морското ниво е основна граница между атмосферата и хидросферата, а неговото положение е от особено голямо значение за процесите при бреговата ивица, и в по-широк контекст, за прилежащите крайбрежни територии. Равнището на Световния океан е динамично – то се е променяло в миналото, променя се и днес. Промените в морското ниво са директно свързани с климата. Покачването на нивото, което е свързано с нарастването на температурите, е и резултат от топенето на ледниците и топлинното разширение на водната маса, може да бъде свързано с материални и екологични загуби, понеже носи рискове от разрушаване и заливане на плодородни и гъстонаселени крайбрежни територии.
Какви са причините за промените в климата и какви ще бъдат основните последствия от тях?
Климатът на Земята винаги се е променял поради многообразни фактори, но промените през последните два века се дължат основно на човешкото въздействие. Те включват повишение на средната температура на Земята, промени в режимите на валежите и увеличение на честотата на екстремните метеорологични явления. Основната причина за това са увеличение на нивата на парникови газове в атмосферата, които са резултат от антропогенната дейност. Последствията от промените в климата включват стопяването на морските и континенталните ледове, затопляне на водите на океаните, повишение на морското равнище и много други.
Промените в климата и по-високите средни температури водят до все по-бързо разтопяване на пермафроста
Пермафростът (постоянно замръзнали почвени и подпочвени води) е феномен, характерен в най-голяма степен за големите географски ширини на Северното полукълбо. В условията на вечна замръзналост, при сух континентален климат, са се формирали специфичните ландшафти на северната тайга и тундра. Пермафростът, който заема 25% от площта на сушата, е наследство от последния Ледников период, когато температурите в приполярните области са били много по-ниски от съвременните. Един от ефектите на климатичното затопляне е „деградацията” на вечната замръзналост – изтъняване на замръзналия слой и отстъпване на границата на разпространение на пермафроста на север. Въпреки че генерално топенето може да се приеме за подобрение на екологичните условия за развитие на растителността, то има някои твърде неприятни ефекти по отношение на икономиките на страни като Русия, Канада, САЩ, Китай: дестабилизиране на сгради и съоръжения заради слягане на почвата, разрушаване на бреговете, активизиране на свлачища и срутища. Освен щетите за милиони, които нанася по този начин, деградацията на пермафроста крие и още една сериозна заплаха: освобождаване на големи количества от парниковия газ метан, което може да засили допълнително затоплянето в планетарен мащаб.
Какво ни казват микроледниците в България за климатичните промени?
Едни от най-изразителните индикатори за промените във високопланинския климат на Балканите са малките тела от многогодишен сняг и фирн, които още се срещат в някои планини на Балканския полуостров, включително и в най-високата, изградена от мрамори част на българската Пирин планина. Най-представителни и най-изследвани от тях са така наречените „микроледници“ – много малки форми (0,5-1 ха), но с вековна възраст, в които фирново-леденият материал бавно се движи надолу под действието на гравитацията. Наблюденията на двата микроледника в Пирин планина, които се извършват вече няколко десетилетия, показват че тези форми отчетливо реагират на краткосрочните климатични колебания, като своевременно увеличават и намаляват размерите си. Последните резултати показват, че въпреки силното влияние на местните фактори, поведението на тези интересни природни феномени в дългосрочен план кореспондира с тенденциите на глобалното затопляне, нещо повече, установява се известна зависимост между промяната в големината им и глобалните климатични режими. Всичко това поражда загриженост относно оцеляването на тези уникални феномени в близкото бъдеще.
