Тази рубрика е насочена към взаимовръзките между измененията на климата и развитието на някои природни процеси и явления. Промените в климата се отразяват пряко на ерозията, свлачищата, срутищата и процесите на разрушаване на скалите. Повечето от тези процеси имат разрушителен характер и причиняват значителни материални щети. От друга страна климатичните промени водят до опустиняване, засушаване и/или преовлажняване, с което предизвикват редица необратими промени в околната среда.
Категория : Природни процеси
Какво се случва с българската земя? Засушаването и рискът от опустиняване
Около 30% от територията на България е изложена на риск от засушаване и деградация на почвите, а климатичните промени задълбочават…
Защо Северна България отново се наводни?
Експерти обясняват как се стигна до пороите: блокирано струйно течение над Балканите, уязвими речни поречия, по-интензивни валежи
Климатът през 2025 г.: Европа се затопля двойно по-бързо от останалия свят
Глобалното затопляне достига 1.43°C, океаните акумулират рекордни количества топлина, очаква се нов Ел Ниньо през лятото на 2026 г.
„Мелиса“ и новата ера на ураганите
Как климатичните промени захранват все по-интензивни тропически циклони и бури?
Скрити уроци за климата в годишните пръстени на вековните дървета
Реколта, пожари, епидемии: как полярното струйно течение диктува екстремното време и живота в Европа през вековете и до днес
Бедствия по наша вина: Къде се пробива системата?
Бетон вместо гори, строежи в заливаеми зони и закъсняла превенция — комбинацията, която превръща дъжда в катастрофа
От безводие към наводнения: Защо кризите преливат една в друга?
Екстремните събития зачестяват, но когато решенията са базирани на наука, пороят може да остане природно явление, а не човешка трагедия
Българската гора в пламъци: кога ще се научим да се пазим от огъня?
• Най-уязвими са иглолистните гори, особено изкуствено създадените култури на малка надморска височина при големи гъстоти.
• При интензивни пожари се уврежда силно почвата: загиват голяма част от естествените микроорганизми, става податлива на ерозия при поройни валежи.
• За разлика от степните и средиземноморските видове, които могат да се възстановяват бързо дори след сериозни щети, екосистемите в България не са адаптирани към чести пожари.
• Засаждането на по-устойчиви растения след пожар понякога не е изобщо лесно. Често тези видове не могат да оцелеят при влошената след огъня почва и среда. В планински райони може да отнеме от 70 до 100 години гората да възвърне предходния си облик.
• Въпреки това, масовата нагласа у нас продължава да приема горите като безкраен склад за дървесина.
• Необходими са съвременни системи за картографиране и оценка на риска, които да позволят навременна превенция и целенасочени действия. Горите трябва да се управляват като уязвими екосистеми, изискващи дългосрочни грижи, знания и политики, съобразени с климатичните реалности.
Мисия доброволец: на ръба между героизма и риска в огъня
Разказ на Милен Данков и Андрей Ралев за опита и предизвикателствата на терен • Доброволците играят ключова роля в борбата…
Пожарна безопасност в климатична криза: време е за 21-ви век
• Над 90% от пожарите в България са причинени от човешка дейност, а над 80% от горските пожари тръгват от населени места и земеделски земи.
• България е единствената държава в ЕС без специализирана въздушна техника за гасене на пожари, въпреки че се намира в силно уязвим за пожари регион.
• Все още липсва яснота коя институция трябва да управлява въздушната техника, въпреки че два пъти вече има осигурено финансиране.
• Превенцията и ранното действие са най-евтините и ефективни мерки, но у нас липсват адекватни протоколи и координирани действия дори при обявен червен код за пожар.
• Залесителните дейности след пожари често влошават ситуацията – например при подмяна на естествени широколистни видове с бор, който е по-запалим.
• Наличието на безпилотни летателни апарати (дронове) би подобрило както разузнаването и реакцията при пожари, така и наблюдението на огнищата след потушаването им.
• Нужна е структурна реформа и политическа воля, включително възстановяване на Гражданска защита и създаване на координационно звено с вицепремиер по климатични политики и създаване на застрахователен механизъм при бедствия.
• Необходимо е и осъвременяване на Стратегията за адаптация към климатичните промени, но и прилагането ѝ, чрез осигуряване финансиране на мерките в нея и включването ѝ в програмите на ресорните държавни звена.
• Българите усещат нарастващия риск: 72% се чувстват изложени на заплахи от пожари, наводнения и климатични екстреми – почти двойно повече от средното в ЕС (38%).
• 58% от хората у нас настояват държавата спешно да действа, за да се подготви за климатичните предизвикателства.
