Категория : Икономика и енергетика

Статиите в това тематично направление засягат влиянието на климата върху световната икономика и тенденциите в развитието ѝ. В рубриката се разглежда също и ролята на човешкия фактор върху климата на Земята. Разискват се основни въпроси като търговия с въглеродни емисии, ролята на ВЕИ в контекста на климатичните промени, концепцията за „въглероден отпечатък’’, „природен капитал”, „екосистемни услуги”, влиянието на някои икономически отрасли върху климата на регионално и местно ниво и отношението между човека и природата на глобално и регионално ниво.

Преработената директива за енергийна ефективност: какво ново за местните ръководства?

Принципът „енергийната ефективност на първо място“ може да бъде труден за прилагане на национално, регионално или местно равнище от взимащите решения отговорни лица. Дори да е добре познат, практическите стъпки за осъществяването му често са трудни за разбиране и прилагане. В подкрепа на систематичното придържане към този принцип, държавите членки следва да предоставят информация, съвети и помощ на всички съответни субекти, по-специално на тези на местно равнище, които често имат ограничен капацитет. Това следва да включва разработване на национални препоръки, насоки, споделяне и популяризиране на добри и успешни практики. Тези и още няколко нововъведения, които засягат по-конкретно местните власти са обобщени по-долу от преразгледаната Директива за енергийна ефективност. Ролята на публичния сектор е изведена като водещ фактор в сферата на икономиите на енергия.

Каква е здравната цена на мръсния въздух?

През зимата, темата за въздуха, който дишаме, излиза на преден план, а броят на засегнатите хора от замърсяването рязко се покачва. Това има своето обяснение, като данните в статията разкриват връзката между качеството на въздуха и здравето. По време на отоплителния период, вследствие на увеличеното потребление на горива, качеството на въздуха се влошава и се наблюдава покачване на процента на хоспитализация на хора, които страдат от белодробни или сърдечно-съдови заболявания, възрастни хора и деца. Само за град София изчисленията показват, че ежегодно около 1000 човека умират вследствие на замърсяването с ФПЧ2,5 и азотен диоксид.. Съгласно първия принцип на устойчивостта, към която се стремим, „грижата за хората е в основата на устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата“. Да дишаме чист въздух е основна човешка потребност и наше право.

Позитивно енергийните квартали – иновативно решение за умно управление на доставката и потреблението на енергия

Градовете и урбанизираните територии са сред най-големите консуматори на енергия поради концентрацията на население и икономическа активност. В резултат, урбанизираните територии потребяват значително количество енергия и в по-честия случай са единствено ползватели на енергия, дори ако част от нея се произвежда в рамките на града. В същото време климатичните промени силно засягат градските територии и често водят до още по-голямо търсене на енергия. Амбициите за постигане на справедлив енергиен преход и климатична неутралност в Европейския съюз и несигурността на доставките на газ в резултат на войната на Русия в Украйна изискват търсенето на иновативни решения за доставка и производство на енергия и активна политика на национални и местно ниво в тази посока. Позитивно енергийните квартали са амбициозна идея в градското планиране, която в момента е в процес на развитие и се тества с пилотни проекти в различни градове. Концепцията може да е водеща в разработването на нови жилищни комплекси или обновяването на съществуващи такива, въвеждайки технологични, планировъчни и общностни решения за производство, трансфер и потребление на енергия, произведена в малки мащаби от енергийни общности или сгради и комплекси, които са изградени с технологии, които позволяват производство, съхранение и пренос на енергия. 

Европейската регулаторна рамка на устойчивите финанси или защо устойчивото финансиране на зелени технологии и иновации е толкова важно?

Във връзка с поетите ангажименти за постигане на въглеродна неутралност, Европейският съюз допълва регулирането в областта на околната среда с рамка за финансиране на устойчиво развитие. Основната цел на рамката е да насочи частни инвестиции към устойчиви икономически дейности, като предлага общо понятие за устойчивост, изисква от определени компании ежегодно оповестяване на конкретна информация по екологични, социални и управленски въпроси и въвежда допълнителни бенчмаркове и стандарти за финансовия сектор. Много компании от различни икономически сектори са пряко засегнати от новите правила за докладване, а целият пазар в Евросъюза и извън него ще бъде косвено повлиян в значителна степен. 

Пластмасата замърсява и има висок въглероден отпечатък още преди да е стигнала до боклука

Пластмасовите продукти са отговорни за 4,5% от глобалните емисии на парникови газове. Това е притеснително предвид темповете, с които се увеличава глобалното търсене на пластмаса – до 2050 г. се предвижда удвояване, а до 2100 г. – утрояване на нуждата. Този ръст върви с почти съответстващо увеличение на емисиите на въглероден диоксид. Въглеродният отпечатък на пластмасовите продукти е свързан с тяхното производство, обработка, транспортиране и преработка на отпадъка. В зависимост от вида пластмаса и пътя ѝ след кофата за боклук – рециклиране, горене, сметище – могат да се отделят и други парникови газове в атмосферата. Съответно са необходими промени на всеки един етап от живота на пластмасовия продукт, за да се избегнат обезпокоителните прогнози.

Какви са ползите от първия енергиен атлас на София?

Статията представя първия енергиен атлас в България. Изследването е проведено в института GATE с водещ изследовател д-р инж. Лидия Витанова. В него се съчетават подходи от географските информационни системи (ГИС) и статистически методи за оценка на потреблението на енергия в сгради с различно предназначение. Резултатите от атласа идентифицират значителен контраст в потреблението на енергия между сгради в силно урбанизирани райони в София и тези в предградията. Установено е, че увеличеното потребление на енергия принадлежи на зоните, които са застроени с търговски, промишлени и спортни сгради. Резултатите от това изследване могат да се използват за допълнителен анализ на енергийна консумация и изменението на климата, както и за изчисляване на градските топлинни острови. Подобни разработки са важни за обществото, тъй като предоставят изчерпателна и достъпна информация за заобикалящото ни енергийно състояние и възможностите за вземане на решения с цел подобряване на начина ни на живот. 

Как новото право на човека на здравословна околна среда може да ускори борбата с климатичните промени?

Правата на човека и изменението на климата са неразривно свързани. Зачитането на правото на здравословна околна среда става все по-разпространено в европейски и международен план. Съдебните производства и гражданското участие са само някои от способите, чрез които правото на здравословна околна среда може да влияе на процесите на вземане на решения, подвеждането на държавните органи под отговорност и постигането на справедливост. Съдебните спорове за климата нарастват в световен мащаб, като са се увеличили повече от 2 пъти от 2019 г. насам.

Какво представлява зеленият преход и възможен ли е той у нас? 

Светът поетапно осъзнава необходимостта от бърза промяна към устойчиво развитие и зелен преход на цялата своя икономика. Нашата страна ясно заявява своята позиция и ангажираност по темата, като следва да се подчертае, че без активната подкрепа на бизнеса, тази трансформация не би могла да бъде осъществена. На практика най-замърсяващите и енергоемки отрасли биха дали най-мащабни резултати в борбата с климатичните промени. Настоящата статия разглежда два примера на компании у нас, които поетапно и успешно внедряват устойчиви практики, чрез които намаляват въглеродния си отпечатък. Целта е до 2050 г. производствата да станат въглеродно неутрални. 

Намаляване на икономическия растеж – утопия или неизбежна промяна

Концепцията за необходимото намаляване на растежа е колкото интелектуална традиция, толкова и активистко движение. Парадигмата за свиването на икономиката набира все повече популярност от началото на 2000 г., като се стреми да предложи цялостна визия за един нов модел на социално и икономическо структуриране и политическо управление, като отговор на кризата на капитализма и екологичната катастрофа. Темата все още силно поляризира и разделя обществото, но тя носи и много интересни анализи и конкретни предложения, които дори и на моменти да звучат като утопия, печелят все повече поддръжници в един глобален контекст, който позволява все по-малко и малко опции за действие. 

От опасност към отговорност: Защо климатичните промени изискват нов поглед върху човешките права?

Климатичните промени носят висок риск за нарушаване на човешките права в глобален аспект. И ако досега сме свикнали да търсим защита от правителството, вече е време да зададем въпросите си към тези предприятия, които замърсяват и остават ненаказани за щетите върху околната среда и върху качеството на живот на хората. Въпросът е дали можем да направим нещо и как да се справим с проблемите със замърсяването и покачването на температурите? Правото на чиста околна среда е уникално в това, че е колективно право, което цели да сплотява всички ни под една кауза – човешките права и бъдещото на планетата.