Темите в тази секция са посветени на влиянието на климата и климатичните промени върху растителността (тип и вид), флората (видово разнообразие, генетични ресурси) и фауната, тъй като първите осезаеми промени в природната среда засягат растителността, нейния състав и физиономичен характер. Влияние е обърнато и на концепцията за устойчиво екологично развитие, биоклимат и екосистемни функции.
Категория : Биоразнообразие
Фенологията на растенията е важен биоиндикатор за промените в климата
Значението на протичащите промени за природата и обществото може да се оцени преди всичко чрез реакцията на екосистемите, промените в техните структурни и функционални характеристики. Данните за това какво е било времето в началото на сезонните явления позволяват пряко да се оцени връзката с изменението на климата в различни региона или връзката с интензификацията на антропогенната дейност, с променящите се условия за съществуване на биологични съобщества и организми. Това обстоятелство обяснява забележимото нарастване на вниманието към фенологията – науката за сезонните промени в природата. Съвременната фенология е синтетична наука, която изучава регулярните годишни сезонни промени в биосферата на Земята, биоритмите на природните комплекси и геосистеми в различни географски области, взаимовръзките и многостранните сезонни промени в живите и неживите обекти в обширна географска област. С други думи, фенологията решава проблема с изучаването на сезонните колебания на биосферата.
Трите кризи или защо са важни връзките между климатичните промени, загубата на биоразнообразие и замърсяването?
Нашата планета в момента е изправена пред три взаимосвързани кризи: климатични промени, загуба на биоразнообразие и замърсяване, известни също като тройна планетарна криза. Всяка криза засилва другата, а всички те имат една и съща основна причина: неустойчиви модели на производство и потребление. Но има и добри новини, съществуват решения, които са насочени и към трите кризи, които имат много ползи и са икономически изгодни и ефективни. Примери за това са решения, основани на природата, и регенеративни бизнес модели, които са особено подходящи за България. Те подпомагат напредъка в постигането на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., осигуряват множество екосистемни услуги, възстановяват почвите, почистват въздуха и водните басейни, помагат на общностите и секторите да се адаптират и подпомагат социално-икономическото развитие.
Готови ли сме да заменим соята с лупина?
В съвременните икономически условия нараства нуждата от фуражни и хранителни протеини, което стимулира интереса към търсенето на нови източници на такива от растителен произход. В света само две култури са в състояние да задоволят нуждите на съвременното интензивно животновъдство – соята и лупината. Лупината е универсална култура с висок екологообразуващ, фуражно-производителен и ресурсоспестяващ потенциал. В същото време разходите за нейното отглеждане са няколко пъти по-ниски от разходите за отглеждане на соя. Статията разглежда в дълбочина въпроса възможно ли е лупината да се утвърди като алтернативна протеинова култура, способна да насърчи социално-икономическия растеж и ползите за околната среда в Европа.
Как агролесовъдството може да смекчи последиците от промените в климата?
Когато мислим за изменението на климата и емисии на парникови газове, обикновено си представяме електроцентрали, фабрики, коли и комини, които бълват дим, а не ферми и стопанства. Оказва се обаче, че аграрният сектор и начинът, по който управляваме земята, както и глобална хранителна система, са сред най-големите източници, допринасящи за изменението на климата. Агролесовъдството е древна и същевременно отново възродена практика, при която съзнателно се интегрират дървета със земеделски култури и/или добитък върху една и съща единица земя. По този начин се постига трансформиращо, многофункционално решение за използване на земята и намаляване на парниковите емисии. Агростопанствата могат да се подготвят за измененията в климата, като сведат до минимум риска от загуба на реколта чрез диверсификация на продукцията и агролесовъдство.
Как климатичните промени оказват влияние на защитените зони у нас?
Всеизвестен факт е, че защитените зони у нас не се стопанисват устойчиво. Такъв е и случая със защитена зона “Долни Богров-Казичене”, която е част от Европейската екологична мрежа Натура 2000, обявена за защитена през 2007 г. по Директивата за птиците. Понастоящем районът е подложен на активна антропогенна дейност, което поставя редица сериозни предизвикателства пред пълноценното съществуване на зоната в бъдеще: борба със замърсяване от битови и строителни отпадъци, поява на инвазивни видове и засушаване на растителността, последици от климатичните изменения и най-вече липса на достатъчно обществено внимание.
Устойчиви ли са добивите при зимните житни култури на климатични промени?
Два противоположни рекорда бяха отбелязани за последните 5 години: най-висок и най-нисък среден добив при пшеницата. Повишената честота на екстремните метеорологични явления е посочена от учените като пряк резултат от климатичните промени. Условията от година на година стават все по-трудно предсказуеми и не позволяват устойчивост на добивите при растенията, отглеждани на открито и при липса на напояване. Тази статия поставя на фокус житните растения, от които се произвежда хляб: кога започва и приключва стопанската година; от кои метеорологични условия зависи количеството и качеството на реколтата. А също и каква е връзката на тези фактори с климатичните промени, както и какво е разпределението на валежните суми и температурата през двата критични за житните растения периоди – есенно-зимния и пролетния, през последните две години в страната. Обърнато е внимание на двупосочните връзки между пшеница и климат.
Защо съхне част от декоративната растителност в градските паркове?
Разпространението на чужди и инвазивни видове е пряко свързано и с климатичните промени. Щетите, които те са способни да причиняват, засягат не само естествените екосистеми или земеделските полета, но и градските зелени системи – паркове и градини. Присъствието им в тях ще бъде все по-често, а липсата на естествени врагове, наличието на подходяща растителна храна и ограничените средства за растителна защита реално застрашават както облика на урбанизираните ни територии, така и поминъка на хората, свързани с производството на декоративен и посадъчен материал. За да предотвратим това са необходими спешни мерки за борба както с промените в климата, така и ефективен фитосанитарен контрол.
Горите ще бъдат от най-засегнатите екосистеми от климатичните промени
Горите са сред най-важните и уязвими по отношение на климата екосистеми. Те имат основна роля за поглъщането на въглероден диоксид и дългосрочното съхраняване на въглерод. Същевременно климатичните промени имат потенциал да предизвикат значителни, често неблагоприятни промени в горите в глобален и локален контекст. Въпреки, че широката общественост в България нерядко отказва да приеме наличието на климатични промени, вече се наблюдават примери, които изискват по-сериозно внимание, разбиране и в някои случаи – действия. В различни стратегически документи са очертани редица такива, но за реалното им прилагане е необходим широк консенсус в обществото, подготвени специалисти и готовност за инвестиции.
Каква е връзката между климатичните промени и зоните на „Натура 2000“?
Част от проявленията на климатичните промени в Европа са в посока към затопляне и промяна в разпределението на валежите, нарастване на екстремалните явления с метеорологичен произход. Как тези промени оказват влияние на защитените зони, включени в мрежата „Натура 2000“, кои са директните и косвените влияния на климатичните промени върху тези зони? Данните показват, че в някои случаи на екстремни събития, структурата и доминиращите видове ще се променят, но системата би могла да се възстанови. Но комбинираните ефекти от повишаването на температурата и повишените нива на CO2 оказват основно въздействие върху системите и водят до процеси, които засягат качеството на местообитанията и в крайна сметка водят до загуба им.При всички случаи промяната зависи от адаптивен капацитет на системата и изменението на климата може да засили съществуващия натиск.
Контролът върху водата – ползи и вреди за околната среда и климата (част 1)
Премахването и модернизирането на стари язовири е една от новите тенденции и стратегии за проактивно и устойчиво управление на водите, които се наблюдават в Северна Америка и Европа. Проактивните усилия за управление на водите и влажните зони ще сведат до минимум рисковете за екосистемите и хората. Те също така ще спестят много разходи в сравнение с реактивните усилия, предприети само след като възникнат природни бедствия и като резултат от променящ се климат. Природно-базираните решения като например опазването и възстановяване на екосистемите, могат да допринесат с 37% към адаптационните мерки в борбата с климатичните промени, необходими да задържат глобалното затопляне в рамките на 2℃ до 2030 г. – това е и целта, която си поставя Парижкото споразумение.
