Темите в тази секция са посветени на влиянието на климата и климатичните промени върху растителността (тип и вид), флората (видово разнообразие, генетични ресурси) и фауната, тъй като първите осезаеми промени в природната среда засягат растителността, нейния състав и физиономичен характер. Влияние е обърнато и на концепцията за устойчиво екологично развитие, биоклимат и екосистемни функции.
Категория : Биоразнообразие
Какво не знаем за микроводораслите и къде е тяхната сила?
Технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид са решение за смекчаване и намаляване на концентрацията на този газ в атмосферния въздух. Те се делят на физически и биологични – т.нар. зелени технологии. От биологична гледна точка, фотосинтезата, която се извършва от растения и водорасли, е най-екологичното и устойчиво решение за улавяне на въглероден диоксид. Този процес може да се стимулира чрез технологични решения, като изкуственото култивиране на микроводорасли.
За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?
Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.
Влияе ли се лавандулата от климатичните промени?
През последните години лавандулата зае значими площи, както в традиционните за нейното отглеждане райони в Южна България, така и нови територии, навсякъде из страната. България е на второ място по добиви на етерично масло след Франция и въпреки южния си произход, лавандулата е застрашена от климатичните промени. Промените в климата водят до негативни последствия при отглеждането на лавандуловите насаждения в България, като двата основни стресови фактори са температурният и този, който е причинен от недостига на влагозапасеност в почвите. Предприемането на спешни мерки свързани с развитието на поливните системи, избора и практическото въвеждане на нови, устойчиви на засушаванията сортове лавандула, както и агроклиматичното райониране на страната са подходящи за една стратегия, която ще адаптира родния производител на лавандула към тях и ще запази водещите позиции на страната като основен производител на лавандула и лавандулово масло в света.
Какви са проблемите на дърветата в градска среда?
Големите градове в България имат добро наследство от трайна дървесна растителност, но днес за нея не се полагат достатъчно грижи и липсва разбиране за ползата ѝ. Добро озеленяване е сред най-ефикасните методи за намаляване на прегряването в градовете. Много често обаче градските дървета се намират под значителен стрес в резултат от небрежното отношение и неправилните действия, подсилени и от засилващите се климатични промени и всички тези фактори влошават състоянието и съкращават живота им. Имаме нужда не само от професионална грижа за градските дървета, но и от работеща нормативна уредба, която да позволява пряко третиране на трайната дървесна растителност като основен градивен елемент на зелената система на всеки град.
Ще окажат ли влияние климатичните промени върху розопроизводството у нас?
България е сред фаворитите на световния пазар по производство на рози и продукти, заедно с Турция, а Розовата долина е адресът на най-качественото розово масло у нас. В България всяка година се произвеждат между 2 – 3,5 тона розово масло. Установено е, че специфичните климатичните условия са сред най-важните фактори, влияещи върху добивите и качеството на розовото масло, а публикацията разглежда как колебанията и измененията в основните метеорологични елементи ще се отразят върху розопроизводството и качеството на маслото. Данните показват, че в по-далечно бъдеще климатичният натиск може да доведе до изтегляне на началото на прибиране на цветовете в посока към по-ранна дата, както и че променените климатични условия могат да повлияят на продължителността на периода на цъфтеж. Като непреки последици вероятно ще се наблюдават развитие на болести и неприятели, което би увеличило и разходите, свързани с нарастването на растително-защитните дейности.
Полуестественото отглеждане на пчелите зидарки – стратегия за запазване на популацията в условията на променящ се климат
Дивите пчели могат да са основни опрашители в природни, селскостопански и градски екосистеми. Въпреки че пчелите зидарки не са медоносни пчели, те се считат за най-добрите опрашители на растения, особено на градински дървета, като череши, сливи, ябълки, круши и др. За съжаление, популациите на много от тях са намалели през последните години. Една от причините за това, наред с използването на пестициди и загубата на естествени местообитания, е глобалната промяна на климата. Възможна стратегия за обръщане на тази тенденция е възможността част от дивите опрашители да бъдат отглеждани при полуестествени условия. По този начин бихме могли да им помогнем да се адаптират по-лесно към климатичните промени.
Какво не знаем за гъбите – тези подземни супергерои, и как те спомагат за дългосрочната регулация на климата?
Огромни гъбични мрежи под земята играят решаваща роля в подпомагането на горите да абсорбират въглерод и да ограничат изменението на климата, твърдят учените. Същевременно гъбите са едни от най-малко изучените и документирани организми, които обаче имат съществено значение за човешкия, растителния и животинския свят. Наблюдения от скорошни проучвания показват, че когато подземните гъбични мрежи деградират, надземните екосистеми също се влошават и биоразнообразието намалява. В ход е проект за картографиране на тези микоризни мрежи и общества на Земята, тъй като в момента информацията за тях е оскъдна и е предимно от лабораторни изследвания. В последните години се разработват и тестват препарати на гъбична основа, които могат да се използват като форма на добавка в селското стопанство, за да се намалят въглеродните емисии, да се подобрят важни почвени характеристики и да се гарантират високи добиви. Други иновативни продукти от мицел също се разработват като екологична алтернатива на съществуващи такива.
Влажните зони днес са ключов инструмент за смекчаване на климатичните промени
С нарастването на засушливите периоди, екстремните метеорологични явления, като жеги и наводнения, и нарастващата нужда от терени за земеделска продукция, пълноценният цикъл на малкия кръговрат на водата ще бъде ключов за справяне с измененията. В тази връзка възстановяването на влажните зони може да се окаже един от най-важните инструменти за смекчаване на климатичните промени. Някои европейски държави вече активно възстановяват предишно пресушените си влажни зони. По този начин подготвят редица екосистеми за следващите десетилетия, като запазват възможността им да предоставят екосистемни услуги и спестяват огромни бъдещи разходи и усилия. Добър пример за такава практика за възстановяване на влажни зони е работата на територията на Национален парк Шумава в Чехия.
Ще издържи ли българският розов домат на екстремните температури?
Климатичните изменения и повишената честота на екстремните събития с метеорологичен произход оказват както пряко, така и косвено влияние върху отглеждането на домати на открито. Високите летни температури са причина за топлинен и воден стрес; опадане на цветове и завръзи; намалена жизненост на полена; прегаряне на плодовете и в крайна сметка и за по-слаби добиви. Като други директни неблагоприятни последствия може да се посочат промяната на условията на растеж и развитие, както и необходимостта от по-високи поливни и торови норми. От друга страна, промените в температурите и валежите увеличават агресивността на плевелите, болестите и неприятелите по доматите. Стресовите фактори водят до намаляване на имунитета и общия здравен статус на растенията.
Фенологията на растенията е важен биоиндикатор за промените в климата
Значението на протичащите промени за природата и обществото може да се оцени преди всичко чрез реакцията на екосистемите, промените в техните структурни и функционални характеристики. Данните за това какво е било времето в началото на сезонните явления позволяват пряко да се оцени връзката с изменението на климата в различни региона или връзката с интензификацията на антропогенната дейност, с променящите се условия за съществуване на биологични съобщества и организми. Това обстоятелство обяснява забележимото нарастване на вниманието към фенологията – науката за сезонните промени в природата. Съвременната фенология е синтетична наука, която изучава регулярните годишни сезонни промени в биосферата на Земята, биоритмите на природните комплекси и геосистеми в различни географски области, взаимовръзките и многостранните сезонни промени в живите и неживите обекти в обширна географска област. С други думи, фенологията решава проблема с изучаването на сезонните колебания на биосферата.