Категория : Земеделие и почви

Климатичните условия в най-голяма степен определят потенциала за развитие на даден вид земеделие. Почвата е основен източник на храни и средство за производството им. Климатичните промени водят от една страна до резки промени в агроклиматологичните условия, т.е. върху потенциала за отглеждане на култури, а от друга изменят почвеното плодородие и свойствата на почвите. В тази секция се анализира връзката между климата, земеделието и почвените ресурси.

Копривата и нейните възможности за справяне с парниковите газове

Текстилната промишленост, особено производството на облекло, има значителен принос за глобалните емисии от парникови газове – всеки тон дрехи генерира приблизително около 26,2 тона еквивалент на въглероден диоксид. Въпреки множеството познати приложения на копривата, е малко известен факт, че тя може да се използва и в текстилната индустрия. Изследванията доказват, че съществуват високопродуктивни клонове на влакнеста коприва, които фиксират значително количество въглерод от надземна биомаса, като по този начин могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове. Копривата е универсален материал и може да се смесва с други влакна, за да се получат различни смеси, освен това е с най-висока якост на опън, спрямо останалите естествени влакна. Копривата се отглежда в България и е сравнително лесна за култивиране, като за разлика от конопените влакна, няма правен проблем с отглеждането ѝ.

Калцият в почвата – ново средство за борба с климатичните промени

Без калций почвата и растенията не биха могли да съществуват толкова хармонично. Използването на калций в селското стопанство може да донесе редица ползи и за климата. Фермери и градинари традиционно добавят калций към почвата по много причини, свързани с подобряване на здравето на почвата, намаляване на почвената ерозия и подобряване на усвояването на хранителните вещества. От друга страна, в глобален план, почвите съдържат значителни количества въглерод, повече от растенията и атмосферата взети заедно, така че задържането на въглерода в почвите може да помогне за справяне с изменението на климата. Последните научни открития разкриват и нови ползи при употреба на калций в почвите – оказва се, че той може да е и инструмент за поддържане и подобряване на органичната материя в обработваемите почви, а с това и фиксирането на въглероден диоксид от атмосферата. Изводът до който стигат учените е, че ако можем да увеличим въглерода в почвата, вероятно можем да намалим увеличението на атмосферния въглероден диоксид. Това откритие може да се превърни във важен елемент в борбата с климатичните промени.

Как разхищението на храна допринася за климатичната криза?

1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата. Ресурсите, инвестирани в производството на храна – вода, земя, енергия и труд – се пропиляват, когато храната се озовава в сметищата, вместо да изхранва хората. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, но при нас разхищението е съсредоточено предимно в производствения сектор (земеделие) и веригата на доставките.

Кивано – далечен родственик на краставицата, и възможна алтернативна култура в родното земеделие

Отглеждането на алтернативни култури има голям потенциал за повишаване на устойчивостта на системите за отглеждане на земеделски култури и допринася за по-разнообразни и здравословни диети. С напредването на изменението на климата нарастват и рисковете от загуба на реколта. Необходимо е да се намалят емисиите от хранителните системи, като същевременно се увеличи тяхната устойчивост. Огромният неизползван потенциал за постигане на тези двойни цели се крие в трансформирането на агро-хранителните системи към по-разнообразни, базирани на растения и регионални системи за производство на храни. Това може да се постигне и чрез отглеждане на нови и нишови култури, каквато за нашата страна е видът кивано. Кивано е част от семейството на тиквовите култури, чиято технология на отглеждане не се отличава съществено от тази на близкия му родственик – краставицата. А имайки едно по-сложно сеитбообращение, с повече култури в полето, нуждата от употреба на синтетични пестициди за борба с плевелите, болестите и неприятелите намалява и имаме повече органично вещество в почвата, което допринася косвено и за намаляването на последиците от климатичните промени.

Кафявата мраморна дървеница е сериозен селскостопански вредител, който вече се среща и у нас

Кафявата мраморна дървеница, също позната като миризливка наскоро се появи като инвазивен вредител в Северна Америка и Европа. Тя може да се транспортира на много дълги разстояния и има силен капацитет за разпръскване, като размножаващите се популации присъстват в множество страни в Европа, включително и в България. Дървеницата се среща в широк спектър от местообитания, включително градски райони, където тя се счита за досаден нашественик. В Европа насекомото бързо се превърна в основен селскостопански вредител като застрашава  зеленчуковите, градинските, зърнените и декоративните култури. Хранителната ѝ ниша е обширна, в това число ябълки, круши, праскови, грозде,  домат, пипер, краставица, боб, царевица, дори и роза. Това се улеснява от липсата на естествени вредители в района на инвазия. Промените в климата водещи до бързо натрупване на сума на ефективните температури, необходима за развитието на вида, води до развитието на повече поколения през годината и значими щети по селскостопанските култури.

Сладкият картоф – една алтернативна култура на фона на променящия се климат

Въздействието на изменението на климата се влошава, температурите нарастват и това принуждава растителните видове да мигрират или дори някои от тях да изчезнат. Тази тенденция е валидна и за земеделието. Едно от последствията е, че традиционните култури не могат да се адаптират към променящия се климат и дават по-ниски добиви. Една от стратегиите, с която това може да се компенсира е интродукцията на нови за района култури. Сладкият картоф, който също е известен като батат и неговото въвеждане по-масово в култура е такава алтернатива. Бататът превъзхожда картофа по някои критерии, заради които специалистите го нареждат в редиците на суперхраните. С чудесните си вкусови качества и балансиран хранителен състав, добрите средни добиви без необходимост от значими финансови вложения в технологията му за отглеждане, той е една от културите, които могат по-трайно да навлязат в едно балансирано и устойчиво сеитбообращение у нас.

Азолата – едно инвазивно растение, ни поставя пред избор дали да го култивираме или унищожаваме

Климатичните промени благоприятстват и улесняват проникването на чужди и инвазивни видове на нови територии. Тук идва въпросът как да се справим с тях? Дали използвайки методите на химичната и биологична растителна защита или търсейки, нов и иновативен подход, който, от една страна, да ограничава тяхното разпространение, а от друга – да носи икономически и екологични ползи. Такъв е случаят с инвазивното водно растение Азола (Azolla filiculoides), което произхождаща от тропическите райони на Северна Америка, но днес е широкоразпространено по света, включително и в България. Както много инвазивни видове, така и този носи много проблеми, защото азолата има бърз темп на растеж и за кратък период водната папрат може да покрие цялата водна повърхност, като лиши от слънчева светлина и нормален достъп до кислород другите растения и животните, които обитават водоемите. В този случай британските учени съветват да се унищожат заразените с азола реки и езера, но в Азия подходът към този вид растение е съвсем друг – там азолата се отглежда за получаване на органични торове за подхранване на оризовите полета. 

Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение

Индустриалният коноп е универсално, устойчиво растение с различни приложения. Той има потенциала да предложи решение на кризата с изменението на климата, тъй като е жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Въпреки че индустриалният коноп е разпространена селскостопанска култура от древни времена, в много страни, производството му доскоро е било забранено поради асоциацията му с растения, отглеждани заради психоактивните си вещества. През 1952 г., преди да бъде забранен за отглеждане, конопът е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Бързо нарастващата популярност на конопа в Европа и Северна Америка в последните години може да се отдаде на неговия потенциал за устойчивост, както и приложението му като възобновяема суровина. Заедно с това той спестява много  вода, особено след като сушите стават все по-чести с изменението на климата.

Как ще се променят условията за отглеждане на царевица у нас?

Последните години са определени като едни от най-топлите и с екстремни или сухи условия през вегетационния период на пролетните култури. Тази година също станахме свидетели на поредната лятна суша в обширни земеделски райони на страната, където засушаването в определени периоди достигна до критични нива за добива на пролетните култури. Агрометеорологичното засушаване през юли, формирано от почвено-атмосферен дефицит на влага, води до физиологичен стрес и проблеми с развитието на растенията и тяхното опрашването. Юли 2023 г. беше с 0,25°C над рекорда – от началото на измерванията в света изобщо. Промените в условията на овлажнение през лятото в Югоизточна Европа, както и специално в България и Румъния будят сериозно безпокойство. Налице е поредното предизвикателство пред сектор земеделие, породено от съвременните климатични условия. Според някои моделни симулации затопляне с до 2 °C може да понижи добивите от поливна царевица в Северна Европа с 1% до 14%, и с 4% до 22% в Южна Европа и България, като при неполивните площи очакванията са силно неблагоприятни. 

Каква би могла да бъде екологичната алтернатива на синтетичните пестициди?

Приблизително 99% от всички синтетични химикали – включително пестицидите, се извличат от изкопаеми горива. Но пестицидите получават много по-малко внимание от азотните торове – друг ключов селскостопански химикал, който създава опасни нива на емисии на парникови газове. Изследванията показват, че производството на 1 кг пестицид изисква средно около 10 пъти повече енергия от 1 кг азотен тор. Търсенето и прилагането на техни алтернативи е начин да допринесем за изпълнението на целите за климата. Такава алтернатива в земеделието са ентомопатогенните нематоди. Устойчивостта на много съвременни пестициди и липсата на патогенен ефект върху растенията, земните червеи и гръбначните животни позволява използването на тези паразити в програми за борба с вредителите от насекоми. С еднократно приложение на нематоди, растенията са защитени от вредители през вегетационния период.