Категория : Земеделие и почви

Климатичните условия в най-голяма степен определят потенциала за развитие на даден вид земеделие. Почвата е основен източник на храни и средство за производството им. Климатичните промени водят от една страна до резки промени в агроклиматологичните условия, т.е. върху потенциала за отглеждане на култури, а от друга изменят почвеното плодородие и свойствата на почвите. В тази секция се анализира връзката между климата, земеделието и почвените ресурси.

Климатични и биосферни граници на индустриалното земеделие

В момента човечеството развива дейности, поради чиито резултати се намира отвъд няколко от границите на позволеното за съществуването си, в рамките на предвидимия за нас риск. Нарастващото производство и изпускане в околната среда на големи обеми нови химикали и голям брой нови за природата субекти с разнообразни рискови потенциали, надвишават способността на обществата да извършват оценки и мониторинг, свързани с безопасността. Ако рискът от агротехническите ни действия става непостижим за предвиждане, тогава плановете ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – съвсем не толкова сигурна.

Предимства на биологичното земеделие

Храната е най-мощното “лекарство” за ума и тялото и ние я консумираме ежедневно. В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие. Какво представлява органичното земеделие? Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата. В тази публикация ще се докоснем до органичното производство и ще отговорим на въпросите кои са положителните страни на това направление и защо принципите му са припознати като метод за борба с климатичните изменения?

Какви са възможностите и предизвикателствата пред агриволтаичните системи в прехода към нисковъглеродна икономика?

Все повече проучвания и научни трудове подчертават потенциала на агриволтаиците (APV) за подобряване на ефективността на използване на земята, производство на регионална храна и подкрепа на местните икономики, и като едно от решенията в борбата с климатичните промени. Различни агриволтаични конфигурации – като комбиниране на фотоволтаични технологии с обработваеми земи, пасища или местообитания на пчели и други опрашващи насекоми могат да допринесат за постигането на целите за възобновяема енергия и чиста храна, като същевременно намаляват местната съпротива срещу разполагането на фотоволтаични инсталации.

Влияят ли климатичните промени върху качеството на виното?

Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на грозде? Дали тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли благоприятно върху качеството на гроздето?

Волфия една “нова храна”, но и възможност за борба с климатичните промени

Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, фокусът основно е насочен върху решенията за чиста енергия. Но глобалната верига, свързана с производството и разпределението на храни е също така значителен източник на въглеродни емисии, за който все още няма трайно решение. Промяната на хранителната диета, включително и чрез отглеждане и консумиране на “нови храни” е част от възможното решение на проблема. Пример за една такава “нова храна” е волфията, която бе одобрената на 10 декември 2021 г. с Регламент за изпълнение за територията на ЕС.

Лукс или необходимост е градското земеделие в 21 век?

Градското земеделие е концепция, която създава заетост, укрепва социалните връзки, изгражда устойчивост и адаптивност към изменението на климата и подобрява биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне обратно в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са много и разнообразни – от вертикални и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.

Климатичните промени могат да провокират интерес към отглеждането на смокини у нас

Страната ни е северна граница за разпространение и отглеждане на смокинята (Ficus carica L.) Култивирането на вида е застъпено по масово в три основни района – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област. В последните десетилетия, с повишаване на температурния потенциал и сухите периоди през лятото, смокинята предизвиква интерес и е търсен овощен вид за отглеждане най-вече в личното стопанство в различни части на България. През новия климатичен период (1991 – 2020 г.) средната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1°C, като за времето на активна вегетация април – октомври това нарастване е още по-значимо. Констатирано е затопляне на зимите и положителен тренд при най-ниските им стойности. По отношение на валежите, експертите забелязват изравняване по сезони, а в много от районите на Южна и Югоизточна България – повишаване на количества извън вегетационния сезон. Смекчаването на характера на зимите намалява значително рисковете от зимни повреди, а по-слънчевото и продължително лято благоприятства процесите на зреене на плодовете. Новите условия са с нарастваща благоприятност и предполагат по-широко отглеждане на смокинята в страната. Въпреки че няма висока транспортабилност, тя има универсална употреба и ценни биологични и стопански качества. Плодовете се консумират в свежо състояние и след сушене. Поради ограничения брой болести и вредители може да се отглежда и по биологичен метод, без химически средства.

Каква е ролята на биовъглена за постигане на целите за устойчиво развитие

Според скорошни доклади на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) при сегашните темпове на затопляне се очаква Земята да задмине безопасната граница от затопляне с 1,5°C около 2040 г. В XXI век се нуждаем от решения, които да се борят едновременно с климатичните предизвикателства, деградацията на почвите, енергийната криза и да допринесат за доброто управление на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс. Едно такова решение е използването на биовъглен: то би могло да спомогне за опазването на хранителната и енергийната сигурност, както и за смекчаване на климатичната криза. Биовъгленът е едновременно древна практика и нова технология, чието производство тепърва се разглежда в индустриален мащаб. Наскоро той беше идентифициран като една от само шестте технологии, които имат отрицателни емисии, признати от IPCC.

Защо е важно да опазим застрашените диви роднини на културните растения?

Дивите растения, които са предци на много от познатите ни културни видове притежават важни характеристики, които могат да се окажат решаващи за запазване на хранителната ни сигурност във времена на бързо променящ се климат и нарастващо световно население. Отглеждането на хранителни култури, използвайки характеристики на техните диви роднини чрез селектиран подбор, може да помогне на нашите култури да станат по-устойчиви на вредители, болести и на климатичните промени. Но много от „дивите роднини“ са застрашени в естествените си местообитания и имат спешна нужда от опазване.

Застрашени ли са зърнените култури в Европа от нови гъбични токсини в резултат на климатичните промени?

Микроскопичните гъбички, известни още като плесени, образуват голям набор от токсини, наречени микотоксини. Гъбичките и техните токсини са широко разпространени в природата и замърсяват хранителните продукти, основно зърнените култури. Попадайки в организма на хората и животните, те предизвикват тежки заболявания и са сериозен проблем за общественото здраве. Сред най-опасните микотоксини се откроява групата на афлатоксините. За тяхното образуване са необходими високи температури, поради което те се срещат предимно в страните с тропически и субтропически климат. В резултат на глобалното затопляне средните годишни температури в Европа се увеличават с всяка измината година и условията на стария континент стават много подходящи за образуването на опасните афлатоксини в зърнени култури и други хранителни продукти. Ако затоплянето продължи с тези темпове, афлатоксините ще се превърнат в сериозен проблем за здравето на хората и селскостопанските животни.

  • 1
  • 2