България изостава значително в намаляването на въглеродните емисии от енергетиката

Сравнителен анализ на страните от ЕС показва липсата на амбиция за енергийна трансформация в България

Енергийният сектор е сред основните източници на емисии на парникови газове в световен мащаб. Настоящото десетилетие ще изиграе важна роля в процеса на смекчаване на ефектите от климатичните промени. Наскоро в доклад по Програмата на ООН за околната среда (UNEP) бе съобщено, че до 2030 г. глобалните емисии на парникови газове ще трябва да намалеят с 55% спрямо емисиите през 2018 г., за да се постигне ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C над прединдустриалните нива. Идеята за ограничаване на парниковите газове среща подкрепа и на регионално ниво. Така например Европейската комисия предложи Европейският съюз да постигне поне 55% спад на емисиите до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., а Европейският парламент наскоро гласува за още по-драстично съкращение с 60% (Moore, 2020).

Естествено възниква въпросът „Как може да ограничим глобалното затопляне до 1,5 °C?“. В доклад на IPCC от 2018 г. се посочват няколко прогнозни сценария за ограничаване на глобалното затопляне, като всички те включват няколко основни момента:

  • постепенно намаляване на електропроизводството от въглища и окончателното му прекратяване до средата на XXI век; 
  • нарастване на дяла на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в производството и потреблението на електроенергия;
  • повишаване на ефективността на потреблението на енергия.

Следователно енергийната трансформация, т.е. преход от изкопаеми горива към ВЕИ, е от съществено значение за ограничаване на емисиите на парникови газове и техния ефект върху глобалната температура. Както може да се очаква, енергетиката на всяка една страна е изправена пред различни предизвикателства, свързани с прехода към производство на електроенергия от ВЕИ. Поради това всяка от страните в ЕС бе задължена да разработи собствен интегриран план в областта на енергетиката и климата до 2030 г., което позволява да се сравни нивото на „декарбонизация“ на икономиката на регионално ниво. 

Резултатите от сравнителния анализ извършен от неправителствената изследователска организация EMBER показват, че седем държави изостават в намаляването на въглеродните емисии в електроенергийния сектор (фиг. 1) – Белгия, България, Чехия, Германия, Италия, Румъния и Полша (Moore, 2020). Дори според прогнозите, през 2030 г. страната ни ще бъде на трето място по емисии на парникови газове от производството на електроенергия (фиг. 1), а това е много над средната стойност за всички 27 страни-членки на ЕС. 

Фиг. 1. Прогнозни емисии на парникови газове от производството на електроенергия през 2030 г. [gCO2/KWh] (оригинално изображение от EMBER)

Въглищните централи са един от основните източници на емисии в енергийния сектор. До 2030 г. България ще продължи да бъде една от страните в ЕС, които най-много разчитат на изкопаеми горива за производство на електроенергия (фиг. 2). Централите в България основно използват нискокалорични лигнитни въглища, които са с високо съдържание на прах и сяра и това ги прави особено некачествени за горене. Според прогнозите през 2030 г. около 33% от електроенергията в страната ни ще се произвежда от въглища, а 10% ще се генерират от природен газ. В същото време около 25% от електроенергията ще се добива от ВЕИ. Въпреки спешността на проблема и амбициозните цели в ЕС, зависимостта на България от изкопаеми горива за електроенергия се очаква да се промени в съвсем слаба степен за периода 2018-2030 г. – един от най-бавните темпове на напредък в ЕС (фиг. 3).

Фиг. 2. Прогнозен Дял на електроенергията от изкопаеми горива (%) към 2030 г. (оригинално изображение от EMBER)

Страната ни разполага с необходимите климатични условия и достъп до технологиите за производство на електроенергия от ВЕИ, но въпреки това съгласно интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България до 2030 г. България все още ще произвежда електроенергия от възобновяеми източници под средното ниво за страните от ЕС (фиг. 3). Внедряването на нови възобновяеми източници на електроенергия между 2018 и 2030 г. е близо до най-ниското сред всички 27 страни от ЕС. България е една от едва 4-те държави в ЕС, в които планираното внедряване на възобновяема електроенергия е с изоставащи темпове през следващото десетилетие (2021-2030 г.), отколкото през предходното, въпреки огромното намаляване на разходите за производство на вятърна и слънчева енергия.

Фиг. 3. Енергиен баланс на България и ЕС (27 страни членки) през 2018 и 2030 г. (оригинално изображение от EMBER)

Климатичните промени стават неизменна част от ежедневието ни и ще продължат да бъдат актуална тема през XXI век. Ефектите от промените на климата са повсеместни и засягат както  полярните територии и високите планини, така и градовете и земеделските земи. Често климатичните промени се свързват с повишаване на честотата на някои рискови природни явления (интензивни валежи, наводнения, пожари и т.н.), които имат сериозни икономически последици. Следователно съществува реална необходимост от предприемането на мерки за смекчаване на ефектите от климатичните промени. Антропогенната дейност е доказано един от водещите фактори за повишаване на средната температура на Земята. Икономическата дейност на човека води до повишаване на концентрацията на парникови газове (най-вече CO2), основно при изгарянето на различни изкопаеми горива за производство на електроенергия и в по-малка степен от други дейности, като транспорт, битово отопление и др. Затова през последните 200 години, концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата се е повишила с повече от 33%.

Макар и с известно закъснение световните и европейските лидери започват да правят планове за енергийна трансформация, която е критично необходима за смекчаването на ефектите от климатичните промени. В заключение проличава, че на България ѝ липсва визия за скорошно осъществяване на трансформация на енергийния сектор. Декарбонизацията или пълното намаляване на емисиите на парникови газове от енергетиката и останалите икономически сектори все още е на много ниско ниво и остава по-скоро в сферата на препоръките и стратегиите за развитие. Крайно време е да се предприемат реални действия за справяне с проблема, а изглежда липсва амбиция за това. Докато това не се промени страната ни ще продължи да поема минимални ангажименти за справяне с проблема и ще остане на върха на негативните класации на ЕС. 


В публикацията са използвани материали от:

  1. United Nations Environment Programme (2019). The Emissions Gap Report 2019: Executive summary
  2. Moore, C., 2020. Vision or division? What do National Energy and Climate Plans tell us about the EU power sector in 2030? – EMBER report, 27 p.
  3. IPCC, 2018: Summary for Policymakers. In: Global Warming of 1.5 °C. An IPCC Special Report on the impacts of global warming of 1.5°Cс above pre-industrial levels and related global greenhouse gas emission pathways, in the context of strengthening the global response to the threat of climate change, sustainable development, and efforts to eradicate poverty