Д-р Зорница Спасова от нашия екип в интервю за предаването “Цветовете на деня” с Йорданка Петрова по Радио Видин за въздействията от измененията на климата, като засушавания и горещи вълни, върху жените.
Д-р Зорница Спасова от екипа ни гостува в подкаста на БНР “Младите с име” за нейната работа, свързана с климатичните промени и човешкото здраве.
Постигане на равенство между половете и борба с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, приети от ООН за периода 2016 – 2030 г. На пръв поглед различни, те всъщност тясно се преплитат, защото изменението на климата задълбочава съществуващото от векове социално и икономическо неравенство между двата пола. Климатичните промени са и двигател на здравните неравенства. Женският пол е по-уязвим към измененията на климата заради по-крехката физиология, по-ниския среден доход, зависимото положение в обществото, специфичните активности при изпълняване на семейните задължения и т.н. В световен мащаб природните бедствия като суша, горещи вълни, наводнения и бури убиват повече жени, отколкото мъже, особено засегнати са жените в по-млада възраст. Тези последици зависят, освен от естеството на събитието, и от социалния статус – ефектите на разликата между половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в региони и държави, в които социално-икономическият статус на жените е особено нисък.
Нашият автор д-р Зорница Спасова в интервю за БНР “София” за нарастващия брой бежанци в следствие на климатичните промени.
Чуйте д-р Зорница Спасова от екипа ни по БНР за проекта „Климатичните промени и здравето на жените“, чийто инициатор е тя. В него са разкриват рисковете, които са пряко свързани с промените в климата и неравенствата между половете.
Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.
Нашият автор д-р Зорница Спасова гостува в БНР “Христо Ботев”, където говори за увеличената в следствие от климатичните промени опасност от инфекциозни и паразитни заболявания.
Затоплянето на климата способства за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания. Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини – като малария, жълта треска, Западнонилска треска, денга и др. В България през 2015 г. беше доказан първият случай на Западнонилски енцефалит, а през септември същата година беше регистриран и първият смъртен случай. Заболяването доскоро бе разпространено само в тропичните райони на Африка и Азия, но поради промените в климата и антропогенни фактори вече се среща и в Южна Европа и Америка. Маларията у нас е изкоренена преди повече от 50 г. благодарение на мащабна програма, но специалистите днес проследяват внимателно нейното разпространение, тъй като вече се наблюдава завръщане на заболяването в съседна Гърция. Проучванията сочат, че промените в климата стоят и зад пандемията на новия коронавирус SARS-CoV-2, който вече повече от година блокира живота в целия свят.
Д-р Зорница Спасова гостува в подкаста на Обекти – “Ти и науката”, в който тя говори за опасността от горещите вълни.
Авторът ни д-р Зорница Спасова с участие по БНР “Пловдив” относно горещите вълни, опасностите от тях, и мерките, които биха могли да се вземат на европейско и национално равнище.
