Парниковият ефект регулира температурата на нашата планета и благодарение на него животът на Земята в сегашния си вид е възможен. Ако го нямаше, средната температура на Земята би била около минус 15 °C или с 30 °C по-малко от сегашната.
След като в края на юни в град Верхоянск (Сибир) бяха измерени 38 градуса, на 25 юли на о. Шпицберген са отчетени 21.7 градуса, което е нов температурен рекорд за този северен остров.
Според европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната глобална температура за току-що изминалия месец юни е с 0.53 ℃ по-висока от средната температура за периода 1981-2010 г.
Източниците на замърсяване на въздуха могат да бъдат природни и антропогенни. Замърсителите на въздуха са широк спектър от вещества. Чрез икономическата ни активност увеличаваме концентрацията им в атмосферата, което води от една страна до замърсяване на въздуха, а от друга до ускоряване на глобалното затопляне.
Парниковият ефект е известен отдавна, но делът на парниковите газове се променя постоянно. Въглеродният диоксид вече достига нива на концентрация съизмерими с някои далечни геоложки епохи. Според повечето научни организации, антропогенната дейност е основна причина за повишаването на нивата на парникови газове. Пряката връзка между концентрацията на тези газове и температурата на въздуха говори за все по-ускорени темпове и на глобалното затопляне.
Според СЗО от сенна хрема страда всеки трети човек на Земята, внасяйки дискомфорт в ежедневието му по време на поленовия сезон. Промените на климата изразяващи се в повишение на температурите удължават вегетационния период на растенията и удължават периода, през който е възможно да има алергични реакции свързани с полени.
Климатичните условия се характеризират с постоянни промени. И ако в началото на предишното хилядолетие температурите са били толкова високи, че са позволили на викингите да завладеят Гренландия, то в средата му настъпва обрат и се оформя един мини ледников период. За сегашното хилядолетие е характерно постоянно повишение на температурите и достигане на стойности, които не са достигани през изминалите повече от 200 години.
Климатичните промени са неизменна част от ежедневието ни. Още от древността хората са наблюдавали промените във времето. По-задълбочено по тази тематика започва да се говори от средата на миналия век, като постепенно изследванията в тази област стават по-изчерпателни. Чрез различни методи са възстановени климатичните особености на различните геоложки и исторически епохи. За по-детайлно изследване на климата могат да се използват данни от инструменталните измервания с давност 200-250 години. В последно време се налагат различни термини, като климатични колебания, климатични изменения, климатични трендове и т.н, а най-широко е използван терминът „глобално затопляне“.
Метеорологията е науката, която изучава всички явления и процеси, развиващи се във въздушната обвивка на нашата планета. Метеорологичното „време“ е моментното състояние на атмосферата – т.е. каква температура, какво налягане, с каква сила и от каква посока духа вятърът и т.н. в настоящето. Климатологията се занимава със средното състояние на „времето“ за различни периоди в исторически план.
