Имат ли язовирите влияние върху климатичните промени?
Радина Калдамукова от авторския ни екип гостува в предаването “Социална мрежа” по Novanews. Темата е язовирите и климатичните промени.
Радина Калдамукова от авторския ни екип гостува в предаването “Социална мрежа” по Novanews. Темата е язовирите и климатичните промени.
Премахването и модернизирането на стари язовири е една от новите тенденции и стратегии за проактивно и устойчиво управление на водите, които се наблюдават в Северна Америка и Европа. Проактивните усилия за управление на водите и влажните зони ще сведат до минимум рисковете за екосистемите и хората. Те също така ще спестят много разходи в сравнение с реактивните усилия, предприети само след като възникнат природни бедствия и като резултат от променящ се климат. Природно-базираните решения като например опазването и възстановяване на екосистемите, могат да допринесат с 37% към адаптационните мерки в борбата с климатичните промени, необходими да задържат глобалното затопляне в рамките на 2℃ до 2030 г. – това е и целта, която си поставя Парижкото споразумение.
Радина Калдамукова от екипа ни участва в подкаста на Ratio. В този епизод тя разказва за устойчивото и градското земеделие.
Все повече проучвания и научни трудове подчертават потенциала на агриволтаиците (APV) за подобряване на ефективността на използване на земята, производство на регионална храна и подкрепа на местните икономики, и като едно от решенията в борбата с климатичните промени. Различни агриволтаични конфигурации – като комбиниране на фотоволтаични технологии с обработваеми земи, пасища или местообитания на пчели и други опрашващи насекоми могат да допринесат за постигането на целите за възобновяема енергия и чиста храна, като същевременно намаляват местната съпротива срещу разполагането на фотоволтаични инсталации.
Радина Калдамукова от екипа ни в интервю за БНР – Радио Благоевград по темата за градското земеделие – какво представлява то и каква е неговата роля за установяването на устойчиви хранителни системи?
Градското земеделие е концепция, която създава заетост, укрепва социалните връзки, изгражда устойчивост и адаптивност към изменението на климата и подобрява биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне обратно в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са много и разнообразни – от вертикални и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.
Според скорошни доклади на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) при сегашните темпове на затопляне се очаква Земята да задмине безопасната граница от затопляне с 1,5°C около 2040 г. В XXI век се нуждаем от решения, които да се борят едновременно с климатичните предизвикателства, деградацията на почвите, енергийната криза и да допринесат за доброто управление на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс. Едно такова решение е използването на биовъглен: то би могло да спомогне за опазването на хранителната и енергийната сигурност, както и за смекчаване на климатичната криза. Биовъгленът е едновременно древна практика и нова технология, чието производство тепърва се разглежда в индустриален мащаб. Наскоро той беше идентифициран като една от само шестте технологии, които имат отрицателни емисии, признати от IPCC.
Радина Калдамукова от екипа ни в интервю с Василена Мирчев по БНР „Христо Ботев“ в предаването “Лабиринти на познанието“. Темата е: „Дивите роднини на културните растения са по-приспособими към трайни засушавания“.
Радина Калдамукова от нашия екип гостува в Агротв, където говори за това как би могъл да се намали въглеродният отпечатък на земеделието. Тя разказа и кои са дивите роднини на културните растения, които могат да помогнат на земеделието да бъда по-устойчиво на суша.
Радина Калдамукова от екипа ни в интервю със Светлана Дичева по БНР “Хоризонт” в предаването ”Закуска на тревата”. Темата е: “Дивите роднини на културните растения са по-приспособими към трайни засушавания”.