Радина Калдамукова

34 Публикации

Какво е бъдещето на кафето в новата климатична реалност?

Средната продължителност на живота на една кафеена плантация е около 30 години, но може да достигне и около 50 години. Поради тази причина съществуващите плантации за кафе ще бъдат свидетели на изменението на климата. Широко разпространените и предпочитани сортове като Arabica имат малка генетична база, което ги прави по-малко адаптивни към различни климатични условия. Повишаването на температурите в районите, където се отглежда кафе, както и по-продължителните засушавания и екстремни метеорологични събития водят до намаляване на добивите, влошаване на качеството и по-честа поява на вредители и болести. Очакванията са, че ако търсенето на кафе продължи да нараства в съчетание с намалени обработваеми площи и производителност, ще се сблъскаме с умерен до сериозен недостиг на любимата напитка и то още в рамките на няколко десетилетия.

Една трета от произведената храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя до трапезата ни

Радина Калдамукова от екипа ни в интервю за БНР относно проблема с разхищаването на храна, връзката с климатичните промени и възможните решения.

Радина Калдамукова: Разхищаването на храна има негативни екологични последствия

Радина Калдамукова от авторския ни екип в интервю по БНР – Радио Благоевград относно проблема с хранителните отпадъци.

Влияем негативно на околната среда и климата, изхвърляйки 1/3 от произведената храна

Радина Калдамукова от авторския ни екип в интервю в студиото на Bulgaria On Air, където говори за разхищението на храна.

Как разхищението на храна допринася за климатичната криза?

1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата. Ресурсите, инвестирани в производството на храна – вода, земя, енергия и труд – се пропиляват, когато храната се озовава в сметищата, вместо да изхранва хората. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, но при нас разхищението е съсредоточено предимно в производствения сектор (земеделие) и веригата на доставките.

Какво е “безорно” земеделие и защо е за предпочитане?

Радина Калдамукова от екипа в интервю за БНР – Хоризонт относно възможностите на биоземеделието.

Индустриалният коноп като източник на възобновяема енергия

Радина Калдамукова от екипа ни в интервю за БНР “Радио София” относно възможностите, които предоставя индустриалният коноп.

Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение

Индустриалният коноп е универсално, устойчиво растение с различни приложения. Той има потенциала да предложи решение на кризата с изменението на климата, тъй като е жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Въпреки че индустриалният коноп е разпространена селскостопанска култура от древни времена, в много страни, производството му доскоро е било забранено поради асоциацията му с растения, отглеждани заради психоактивните си вещества. През 1952 г., преди да бъде забранен за отглеждане, конопът е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Бързо нарастващата популярност на конопа в Европа и Северна Америка в последните години може да се отдаде на неговия потенциал за устойчивост, както и приложението му като възобновяема суровина. Заедно с това той спестява много  вода, особено след като сушите стават все по-чести с изменението на климата.

Рискуваме да загубим подземното богатство, което крепи биоразнообразието в горите

Участие на Радина Калдамукова в предаването “Made in green” по Bloomberg TV относно ролята на гъбите за опазването на околната среда.

Подземните герои, които правят живота на Земята възможен

Участие на Радина Калдамукова от екипа ни за БНР – Програма Христо Ботев относно ролята на гъбите за живота на Земята.