Ratio podcast, EP277 – Антарктическа жега
Радина Калдамукова от екипа ни участва в подкаста на Ratio. В този епизод тя разказва за устойчивото и градското земеделие.
Радина Калдамукова от екипа ни участва в подкаста на Ratio. В този епизод тя разказва за устойчивото и градското земеделие.
Все повече проучвания и научни трудове подчертават потенциала на агриволтаиците (APV) за подобряване на ефективността на използване на земята, производство на регионална храна и подкрепа на местните икономики, и като едно от решенията в борбата с климатичните промени. Различни агриволтаични конфигурации – като комбиниране на фотоволтаични технологии с обработваеми земи, пасища или местообитания на пчели и други опрашващи насекоми могат да допринесат за постигането на целите за възобновяема енергия и чиста храна, като същевременно намаляват местната съпротива срещу разполагането на фотоволтаични инсталации.
Радина Калдамукова от екипа ни в интервю за БНР – Радио Благоевград по темата за градското земеделие – какво представлява то и каква е неговата роля за установяването на устойчиви хранителни системи?
Градското земеделие е концепция, която създава заетост, укрепва социалните връзки, изгражда устойчивост и адаптивност към изменението на климата и подобрява биоразнообразието, позволявайки на природата да се върне обратно в урбанизираната среда и да я направи по-здравословна и зелена. Формите, които то приема са много и разнообразни – от вертикални и споделени градини през оранжерии, продукция в транспортни контейнери и аквапоник системи до градско пчеларство.
Според скорошни доклади на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) при сегашните темпове на затопляне се очаква Земята да задмине безопасната граница от затопляне с 1,5°C около 2040 г. В XXI век се нуждаем от решения, които да се борят едновременно с климатичните предизвикателства, деградацията на почвите, енергийната криза и да допринесат за доброто управление на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс. Едно такова решение е използването на биовъглен: то би могло да спомогне за опазването на хранителната и енергийната сигурност, както и за смекчаване на климатичната криза. Биовъгленът е едновременно древна практика и нова технология, чието производство тепърва се разглежда в индустриален мащаб. Наскоро той беше идентифициран като една от само шестте технологии, които имат отрицателни емисии, признати от IPCC.
Радина Калдамукова от екипа ни в интервю с Василена Мирчев по БНР „Христо Ботев“ в предаването “Лабиринти на познанието“. Темата е: „Дивите роднини на културните растения са по-приспособими към трайни засушавания“.
Радина Калдамукова от нашия екип гостува в Агротв, където говори за това как би могъл да се намали въглеродният отпечатък на земеделието. Тя разказа и кои са дивите роднини на културните растения, които могат да помогнат на земеделието да бъда по-устойчиво на суша.
Радина Калдамукова от екипа ни в интервю със Светлана Дичева по БНР “Хоризонт” в предаването ”Закуска на тревата”. Темата е: “Дивите роднини на културните растения са по-приспособими към трайни засушавания”.
Нашият автор Радина Калдамукова гостува в предаването “Агросвят по Дарик” на Дарик Радио, където говори по темата за биоразнообразието у нас и как можем да го запазим.
Дивите растения, които са предци на много от познатите ни културни видове притежават важни характеристики, които могат да се окажат решаващи за запазване на хранителната ни сигурност във времена на бързо променящ се климат и нарастващо световно население. Отглеждането на хранителни култури, използвайки характеристики на техните диви роднини чрез селектиран подбор, може да помогне на нашите култури да станат по-устойчиви на вредители, болести и на климатичните промени. Но много от „дивите роднини“ са застрашени в естествените си местообитания и имат спешна нужда от опазване.