Климатека

71 Публикации

Мит: Науката не е единодушна по темата за глобалното затопляне

Според официалните позиции на всички големи научни организации, занимаващи се с изследвания на климата в света, и на Академията на науките от 80 страни, хората причиняват глобалното затопляне. Консенсусът е поразителен. Разбира се, има отделни учени, които са скептични за това. Въпреки това са малко. 97% от климатолозите, които активно публикуват статии за климата, са на мнение, че климатът се затопля и това се причинява от човешката дейност.

Мит: Глобалното затопляне не съществува, защото температурите през зимата в по-голяма част от земното кълбо са отрицателни

Основни свойства на времето са неговото непостоянство и променливост. В метеорологията времето се разбира като състоянието на атмосферата в точно определено време и място, докато климатът характеризира режима на времето за дадено място или район, определен въз основа на многогодишни наблюдения. Следователно всяко метеорологично състояние трябва да се разглежда в по-широк исторически контекст.

Мит: Кравите отделят повече парникови газове, отколкото транспорта

Животновъдството представлява около 18% от антропогенните емисии на парникови газове, но това не са само емисии от храносмилателната система на говедата. Най-големият дял на емисиите, свързани с отглеждането на добитък, идва от обезлесяването. Отделянето на газове от кравите са няколко процента от общите ни емисии на парникови газове.

Мит: Увеличаването на емисиите на въглероден диоксид не оказва влияние върху океаните

Окисляването на океана става все по-бързо и по-бързо. Киселинността на океаните се е увеличила с 30% от началото на 20-и век. Ако изгорим всички изкопаеми горива и така прехвърлим въглерода, затворен в тях, в атмосферата и по-нататък към океаните, ще предизвикаме 5-кратно увеличение на тяхната киселинност до нива, които не са регистрирани през последните 300 милиона години. Това ще означава унищожаването на кораловите рифове и фитопланктона, който е в основата на океанската хранителна верига.

Мит: Екстремните метеорологични явления не са следствие от глобалното затопляне

Глобалното затопляне увеличава риска от проява на екстремни метеорологични явления. Това се дължи на естествените механизми и процеси, които регулират климата. Това се потвърждава от наблюдения, показващи силна връзка между повишаването на температурата и увеличаването на честотата на тези явления.

Мит: Глобалното затопляне е следствие от повишена слънчева активност

През последните 35 години климатът на Земята бързо се затопля, а слънчевата активност намалява. В продължение на няколко десетилетия промените в климата напредват в обратна посока на тази, която биха индикирали промените в Слънцето.

Мит: Дори ако се стопи всичкият лед на Земята, няма да се покачи нивото на океаните

Топенето на плаващи ледове не променя нивото на водата значително. Изчезването на ледници и ледени покривки обаче, почиващи на сушата или на морското дъно – да. Водата, която тече от тях, повишава нивото на океаните. Топенето на всички сухоземни ледени покривки, особено на Антарктида и Гренландия, би повишило средното морско ниво с около 70 метра.

Мит: За да спрем глобалното затопляне, просто трябва да посадим повече гори

Защитата на горите и залесяването няма да компенсира увеличаващите се въглеродни емисии. Още повече, засадените днес дървета след няколко десетилетия може да бъдат част от по-топла климатична зона, на която те може да не отговарят. Въглеродът, натрупан в горите, ще се върне в атмосферата поради пожари или нахлуване на вредители.

Мит: Няма емпирични доказателства за антропогенния произход на глобалното затопляне

Парниковите газове причиняват затопляне и в днешно време причината за увеличаването на съдържанието им в атмосферата е човешката дейност. Това се доказва от независими измервания, направени от Земята и от Космоса, в атмосферата и океаните, в метеорологичните станции и в лаборатории.

Мит: Въглеродният диоксид, отделян от човека, няма значение

В природата емисиите на СО2 от океаните и от гниенето на растителността се балансират чрез абсорбция (отново от океана и растителността). Днес ние нарушаваме този баланс като добавяме въглероден диоксид, без да премахваме – нашите промишлени емисии не се компенсират от естествено или промишлено усвояване.