Защо 2020 година е най-топлата в Европа

От 80-те години на миналия век насам, всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното и поставя нов рекорд за най-топло десетилетие 

Изминалата 2020 година е с най-голяма положителна аномалия в големи части от Арктика и Сибир, където има места с до 7 °C по-високи от обичайните температури. В Европа най-големите отклонения от нормата са отчетени на Скандинавския полуостров, като в Швеция и Норвегия това е най-топлата година в инструменталната им история. Северното полукълбо е по-топло от Южното, а в България южните и югозападни райони са с по-малка аномалия от североизточните. Концентрацията на въглероден диоксид продължава да се повишава и достигна рекордни нива. 

Средната температура на въздуха през 2020 г. в глобален план е с 0,6 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.), показва обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Такова отклонение имаше и през най-топлата до момента година 2016 г. Трябва да се отбележи, че все още се обработват някои данни, но с голяма сигурност може да се каже, че 2020 г. изравни рекорда на 2016 г. Особеното е, че през 2016 г. е имало доста отчетливо Ел Ниньо, което предполага по-високи температури, докато през 2020 г. доминираше Ла Ниня, която обикновено осигурява по-ниски глобални температури, но въпреки това средната температура през миналата година е сходна с рекордно високата през 2016 г. 2020 г. е с 1,25 °C по-топла от средната температура за доиндустриалния период 1850 – 1900 г. 

След получените данни за 2020 г., периодът 2011 – 2020 г. се оказва най-топлото десетилетие поне от 1850 г. насам (фиг 1). 

Фиг.1. Десетгодишни средни стойности на глобалната температура на въздуха на височина два метра спрямо доиндустриалния период 18501900 г. според данни от различни служби: ERA5 (Коперник (C3S); GISTEMP (НАСА); HadCRUT5 (Met Office Hadley Center); NOAAGlobalTempv5 (NOAA), JRA-55 (JMA);и Berkeley Earth .Източник: C3S/ECMWF

При сравнение с доиндустриалния период 1850 – 1900 г., отклонението е над 1 °C, като тази стойност се потвърждава от пет от най-авторитетните служби за климата и времето, изброени във Фиг. 1. От 80-те години на миналия век насам, всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното и поставя нов рекорд за най-топло десетилетие. Стъпката на нарастване е със значителни стойности от порядъка на 0,2 – 0,3 °C на десетилетие, което за осреднени 10 годишни стойности е съществено. 

По света или къде са най-динамичните промени?

Средната температура през 2020 г. има най-голямо отклонение от нормата в Арктика и Сибир, където има места с до 7 °C по-топли от обичайните температури (фиг. 2). Такова голямо отклонение за годишна база е значително рядко. То е резултат от изключително наднормените температури в тези райони през цялата изминала година, като в някои летни периоди, месечната положителна аномалия на места в Сибир надхвърли 10 °C и бяха поставени редица температурни „топли“ рекорди. Повече за високите температури в Арктика през лятото може да прочетете в статията ни „Температурните рекорди в Арктика продължават“. В резултат на високите температури в тези региони са отчетени рекорден брой пожари. Също така, през втората половина на годината концентрацията на арктически морски лед е значително под средната за това време на годината, а през юли и октомври са отчетени най-ниските нива за съответния месец от началото на изследванията на този показател през 1979 г. 

Фиг.2. Отклонение на средногодишната температура на въздуха за 2020 г. спрямо нормата за 1981 2010 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF

Като цяло Северното полукълбо е с наднормени температури, с изключение на някои райони в Северна Канада, в Централна Азия и в Северния Атлантик. 

По-големи площи с отрицателна аномалия има в Южното полукълбо, най-вече в Тихи Океан южно от Екватора. Ниските температури там са в следствие на наблюдаващата се през втората половина на годината силна Ла Ниня

В Европа

През 2020 г. средната температура в Европа е с 1,6 °C по-висока от средната за периода 1981 – 2010 г. и подобрява с 0,4 °C предишната най-топла година 2019 г. Старият континент отчита и най-топлата зима (декември 2019 г. –  февруари 2020 г.) и най-топлата есен (септември – ноември), като надминава рекордите – съответно за зимата от 2016 г. с 1,4 °C, и на есента от 2006 г. с 0,4 °C. 

В регионален план най-големи отклонения от нормата в Европа се отчитат на Скандинавския полуостров. В тази връзка Швеция и Норвегия обявиха, че изминалата година е най-топлата в инструменталната им история. Голяма положителна аномалия има и в Украйна и големи части от Европейска Русия. Най-близко до нормата, но отново над нея са били средните температури в Исландия и Ирландия.

В България

В нашата страна според предварителна обработка на данните от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции средната температура е малко по-ниска от най-топлата до момента за цялата ни инструментална история 2019 г. и по всяка вероятност ще бъде втората най-топла година. Следващите в класацията за най-топла година са 2018 г. и 2007 г. 

В регионален план положителната аномалия расте от югозапад на североизток. От аномална гледна точка може да се заключи, че в западната половина на страната положителните отклонения от нормата са по-малки, отколкото в източната. Също така в Южна България положителната аномалия е по-малка от тази в Северна. 

През годината няма студен месец, а близки до нормата са били температурите през април, май и ноември и частично през юни. Най-голяма положителна аномалия има февруари, следван от декември и септември. 

Концентрация на въглероден диоксид (CO2)

Според анализ на данните от сателитни наблюдения, концентрациите на въглероден диоксид продължават да се повишават и през 2020 г., като достигат рекордни нива от приблизително 413,1 ppm (части на милион). Средногодишният темп на растеж на CO2 за 2020 г. е 2,3 ppm/година. За сравнение, миналогодишният темп на растеж е по-малък от този през 2019 г., който е бил 2,5 ppm/година. Най-голям темп на растеж за последните години е отчетен през 2015 г. и 2016 г. – 2,9 ppm/година. Очакванията на редица специалисти в областта са били темпът на растеж на CO2 да бъде още по-малък, поради ограниченията в редица икономически области, свързани с пандемията от COVID-19, но в крайните резултати тези очаквания не се потвърждават. 

В глобален аспект изминалата 2020 г. е една от най-топлите години в нашето съвремие и затвърждава, че живеем на една по-топла планета спрямо средата и края на миналия век. Бъдещето ни и ограничаването на негативните последици от климатичните промени зависят от вземането и прилагането на амбициозни мерки от екологична, икономическа и социална гледна точка. 


Виж още:


В публикацията са използвани материали от: